Луната няма да успее да се състари,
преди децата променени,
да паднат пред новите батальони
— Сините батальони —
Пороци и добродетели ще тъпчат земята.
Праведници и крадци ще гинат заедно.
Меч ще се спуска по повелята на слепци,
направлявани от Бога, послушни на
всяка негова дума,
клатейки се като кандило,
в главата на новите батальони
— Сини батальони —
Марш на оръжията на диви инстинкти,
хора, родени зли, хора, родени добри,
хора от новите батальони
— Сините батальони —
Дрънченето на мечове е Неговата мъдрост.
Ранените се гърчат като Твоят разпнат Син.
Бягат на лудите коне е едната страна на медала.
— другата — е ръката на майката върху челото на сина.
Стремително атакуващите в сумрака,
мъжете от новите батальони
— Сини батальони —
Бог ги вижда всички. Бог ги води отдалече.
Води ги отдалече, води ги отдалече
тези нови батальони
— Сините батальони —
75. БУЧАЩИ, ТЪТНЕЩИ…15
Бучащи, тътнещи,
гърмящи, въртящи се Колела!
Замаяни Колела!
Колела!
СТИХОТВОРЕНИЯ ИЗ СБОРНИКА „ВОЙНАТА Е ДОБРА“ (1899)
76. НЕ ПЛАЧИ, ДЕВОЙКО, ВОЙНАТА Е ДОБРА…16
Не плачи, девойко, войната е добра.
Ако твоят любовник
неистово протегне ръце към небето,
а неговият кон изплашен продължи своят бяг в самота —
не плачи.
Войната е добра!
Гръмки, трещящи полкови барабани!
Нищожни души, жадуващи за боя!
Тези хора са родени за обучение и смърт!
Необясним ореол на слава ги окръжава.
Великият Бог на Войната и неговото Кралство —
полетата, където лежат хиляди трупове.
Не плачи, девойко, войната е добра.
Ако твоя баща падне на жълтия пясък в окопа,
раздере мундира на гърдите си, преглътне и умре —
не плачи.
Войната е добра!
Яркото пламтящо полково знаме,
орел със златисто-червен гребен!
Тези хора са родени за обучение и смърт!
Втълпете им: убийството е добродетел!
Кажете им за сладострастието на кръвопролитията,
за полетата, където лежат хиляди трупове.
Майко, чието сърце, е увиснало като смирено копче,
надвесено над ярко блестящата плащаница на твоя син —
не плачи.
Войната е добра!
77. КАКВО КАЗА ОКЕАНЪТ НА МАЛКАТА РАКОВИНА?17
— Какво каза океанът на малката раковина?
Какво каза океана?
Дълго той не отговарял на нашият брат,
пазил съобщението за корабите,
неудобните кораби, глупавите кораби.
— Океанът ви молеше за тъгата ви, о, борове,
тихо пееше под лунна светлина.
В неговите разкази се разказваха
легенди за земята на обречените,
страни, където безспирно
пада дъжд от женски сълзи.
И хора в сиви одежди —
хора в сиви одежди —
викат от неизвестна болка.
— Какво каза океанът на малката раковина?
Какво каза океана?
Дълго той не отговарял на нашият брат,
пазил съобщението за корабите,
неудобните кораби, глупавите кораби.
— Океанът ви молеше да учите, о, борове,
тихо пееше под лунна светлина.
Учеше златната заповед на търпението,
плачеше за топлотата на добри ръце,
плачеше за братството на сърцата.
Океанът ви молеше да учите, о, борове.
— А къде е наградата, малка раковино?
Какво каза океана?
Дълго той не отговарял на нашият брат,
пазил съобщението за корабите,
неудобните кораби, глупавите кораби.
— Нито дума не каза океана, о, борове,
нито дума не каза океана.
Дълго той няма да отговори на вашият брат,
ще пази своите вести за корабите,
за неудобните кораби, глупавите кораби.
78. ЗА ДЕВОЙКАТА МОРЕТО…18
За девойката морето
било синя ливада,
на която живеят малки пенести хора.
Пеейки.
За моряка, след корабокрушение,
морето било мъртва сива стена.
Необозрима, съвършена пустиня,
в която въпреки тези съдбоносни минути,
ясно се четели знаците
на жестоката ненавист на Природата.
79. МАЛКО МАСТИЛО ИЛИ ПОВЕЧЕ…
Малко мастило или повече —
толкова ли е важно това?
Дори небето и безкрайните морета,
равнините и хълмовете, отделно
чуват врявата на всички тези книги.
Но това е само мастило —
малко повече или по-малко.
15
За първи път стихотворението било отпечатано на обложката на сп. „Philistine“ през декември 1898 год.
16
За първи път било отпечатано в сп. „Bookman“ през февруари 1896 год. под названието „Войната е добра“ („War is Kind“). Както и в първия сборник, първото стихотворение на новата книга на Крейн дало нейното название — „War is Kind by Stephen Crane“. New York, 1899.
17
Черновата на стихотворението е датирана 28 декември 1895 год., но според изследователите е написано по-рано. За първи път било публикувано в сп. „Philistine“ през февруари 1896 год.
18
Това е едно от ранните стихотворения на Крейн; за първи път то било публикувано в сп. „Philistine“ през април 1896 год. Без да се търсят спекулации, трябва да се каже, че сякаш тук автора е предусетил, че ще попадне в корабокрушение.