Какво?
Искаш да опиша Бога с тези драскулки?
Ще утоли ли моята духовна жажда
това чинно шествие от стихари?
Или фанфари от светлина?
Или дори премерената проповед
навързваща на нишка истината и лъжата?
Нима това е Бог?
Къде тогава е Ада?
Покажете ми по-добре отровна гъба,
възпаление от заразена кръв.
Това изглежда по-хубаво.
Къде е Бог?
80. СЛУЧВАЛО ЛИ ТИ СЕ Е ДА СЪТВОРИШ ПРАВЕДНИК?
— Случвало ли Ти се е да сътвориш праведник?
— О, аз създадох трима — отвърнал Бог,
Но двама от тях умряха
и третият…
Слушай! Слушай!
И ще чуеш как той оплаква своята участ.
81. ИСКАМ ДА ОБЯСНЯ СРЕБРИСТАТА СЛЕДА СЛЕД КОРАБ В НОЩТА…19
Искам да обясня сребристата следа след кораб в нощта,
извивката на всяка печално угасваща вълна,
замиращият шум на водата под стоманения кил,
отривистите викове на хората,
сянката, падаща в сивата нощ,
И падащите мънички звезди!
След туй пустотата, далечните простори на водата
и мекият плясък на черните вълни,
за дълго време, в самота!
Помни, о ти, кораб на любовта,
ти ще напуснеш далечните простори на водата
и мекият плясък на черните вълни,
за дълго време, в самота!
82. АЗ СЛУШАХ ПЕСЕНТА НА БРЕЗИТЕ НА ЗАЛЕЗ…20
— Аз слушах песента на брезите на залез,
бяла мелодия, звучаща в тишината.
Аз видях как се скараха помежду си боровете.
В сумрака.
Донесоха ми малка тревичка,
довлече я този, който се казва вятър.
Всичко това ме караше да се чувствам жив
— каза безумеца.
— Притежавам само очи и уши.
А, ти —
ти си слагаш розови очила,
преди да погледнеш розите.
83. БЪРЗО ЯЗДИЛ РИЦАРЯ…21
Бързо яздил рицаря,
пришпорвал, горещо, вонящи кон,
нетърпеливо размахвал меча си.
— За спасението на моята лейди!
Бързо яздил рицаря
и скачал от седлото към боя.
Хора от стомана блещукали и проблясвали,
подобно на бунт със сребристи отблясъци
и златото на славното рицарско знаме
заблестяло над крепостните стени.
Конят,
измъчен, задъхващ се, с изтичаща кръв
бил забравен под крепостната стена.
Конят умрял под стената.
84. ВСЕ ПО НАТАТЪК ХОДЕЛ ИСКРЕНИЯ ЧОВЕК…
Все по нататък ходел искрения човек,
свободно беседвайки с вятъра,
когато видял в далечината
непонятна страна.
Все по нататък ходел искрения човек,
свободно беседвайки със звездите;
жълтата им светлина се запечатила
във зениците му.
— Мили мой, глупако! — казал учения наблюдател —
Твоите постъпки са безумни.
— Твоята прямота е оскърбителна! —
изкрещял откровения човек
И когато неговата палка
отскочила от главата на учения наблюдател
се превърнала в две палки.
85. ТИ МИ КАЗВАШ, ЧЕ ВИЖДАШ БОГ?…22
Ти ми казваш, че виждаш Бог?
Аз ти казвам, че виждам отворена книга,
горяща свещ и едно магаре.
86. В ПУСТИНЯТА23
В пустинята.
Тишината от дълбоките лунни долини.
Огнените лъчи падащи косо върху широките дрехи
на закачулени хора, клечащи и неми.
Напред жена
движеща се към пищящия неприлично вятър
и далечния тътен на барабани.
Бавно извиваща се твар в ужасяващ цвят,
сънно ласкаещ нейното тяло
или, движеща се по нейната воля,
безшумно лазеща по пясъка.
Змиите шушнат тихо;
шушнещи, шушнещи змии.
Сънни и люлеещи се, и опулени
но шушнещи, тихо шушнещи.
Вятърът тече от самотните простори
на Арабия, тържествено в нощта,
и див огън хвърля кървави отблясъци
върху широките одежди на закачулените хора,
клечащи и неми
Живи ленти — бронзови, смарагдови, жълти
обикалящи около шията и ръцете й.
Върху пясъка змиите лазят внимателно,
бавно, застрашително или послушно.
Веселящи се в такт с барабаните,
шушнещи, шушнещи змии.
Сънни и люлеещи се, и опулени
но шушнещи, тихо шушнещи.
Достойнството на прокълнатите;
блаженството на робството, отчаянието, смъртта
— всичко това е в танца на шушнещите змии.
87. ВЕСТНИКЪТ — ТОВА Е СБОРНИК ОТ ПОЛУПРАВДИ…
19
За първи път било публикувано в сп. „Bookman“ през октомври 1896 год. под названието „Редове“ („Lines“). Стихотворението има много общи неща с няколко реда от писмо на Крейн до Кори Етел Стюарт, която по-късно станала негова съпруга.
20
Стихотворението има необичайна съдба — за първи път то било отпечатано върху красиво… меню! То било за обед, подготвен от редакцията на сп. „Philistine“ в чест на Стивън Крейн. По-късно списанието публикувало стихотворението в броя от януари 1896 год.
23
За първи път било отпечатано в сп. „Philistine“ през 1898 год. под названието „Редове“ („Lines“).