Мадам Ориак поръчала на келнера да доведе кмета, дори ако се е отдал на следобеден сън. Бърнард прегърнал Джун и я поздравил за смелостта. Конякът затоплил стомаха й. За пръв път си дала сметка, че преживяването й е приключило; че в най-лошия случай се е превърнало в ярък спомен. В случка, завършила добре за нея. Обзета от облекчение, Джун си спомнила своята любов към скъпия Бърнард, така че когато кметът се изкачил по стълбите на терасата, небръснат и замаян от прекъснатата дрямка, той попаднал на щастлива и празнична сцена, на една малка идилия с участието на мадам Ориак, която не спирала да се усмихва. Съвсем естествено било, че с раздразнение поискал да узнае какво не е търпяло отлагане, та са го измъкнали от леглото и е трябвало да излезе на ранното следобедно слънце.
Мадам Ориак, изглежда, имала някаква власт над кмета. След като се ръкувал с английската двойка, било му казано да седне. Той намусено се съгласил да пие един коняк. Възкликнал радостно, когато по поръчка на мадам келнерът донесъл каничка с кафе. Истинското кафе все още било рядкост. Това било купено на зърна; извънредно качествено, арабско. Кметът вдигнал чаша за трети път. Vous êtes anglais? Англичани ли сте? О, синът му, който сега учел за инженер в Клермон-Феран, бил участвал в сражения редом с Британския експедиционен корпус и винаги казвал, че…
— Ектор, остави това за по-късно — намесила се мадам Ориак. — Става дума за сериозен въпрос.
И за да спести на Джун усилието да повтаря, самата тя преразказала историята, като съвсем леко я украсила. Когато обаче стигнала до борбата с кучето, до момента преди пронизването му, Джун решила, че трябва да се намеси. Селските жители приели това прекъсване като проява на ненужна скромност.
Накрая мадам Ориак показала раницата на Джун. Кметът изсвирил през зъби и произнесъл своята присъда. C’est grave. Сериозна работа. Две подивели гладни кучета, може би бесни, едното от тях вероятно раздразнено от раните си, несъмнено били опасни за обществото. Щом си изпиел чашата, щял да извика няколко местни мъже и да ги прати в пролома, за да открият зверовете и да ги застрелят. Щял също и да се обади по телефона в Навасел, за да види какво могат да направят там от своя страна.
Кметът сякаш се канел да стане. Вместо това се пресегнал за празната си чаша и отново се наместил на стола.
— Това не е за първи път — казал той на мадам. — Беше през зимата, помниш ли? Не си ли чула?
— Нищо не съм чула — отвърнала тя.
— Тогава кучето беше едно. Иначе — същата работа, същата причина.
— Каква причина? — попитал Бърнард.
— Искате да кажете, че не знаете. А, c’est une histoire. Историята си я бива.
И той побутнал чашата си към мадам Ориак, която повикала келнера. Келнерът дошъл и прошепнал нещо на ухото й. Мадам му дала знак и тогава той придърпал стол и за себе си. В това време Моник, дъщерята на мадам Ориак, която работела в кухнята, се появила с поднос. Вдигнали чашите си, тя застлала на масата бяла покривка и оставила две бутилки vin de pays — местно вино, чаши, кошница с хляб, купа с маслини и много прибори. В лозята оттатък сенчестата тераса сухият и горещ звук, издаван от цикадите, се усилил. Настъпващото време — следобедното време, което в Южна Франция е стихия като въздуха и светлината, се разпростряло и се понесло като вълна навън над земята и нагоре към кобалтовосиния небесен свод, а вездесъщото му присъствие освободило всички от задълженията им.
Точно когато кметът сипал вино в чистите чаши и започнал разказа си, Моник дошла отново с terrine de porc — свинско в гледжосан съд
— Отначало това беше тихо село. Говоря за четирийсета и четирийсет и първа година. Бавно се организирахме и по причини на… ами, на история, семейни пререкания и глупави доводи останахме извън групата, формирала се около Мадиер, селото покрай реката. Но после през четирийсет и втора година, през март или април, някои от нас помогнаха да се открие Линията Антоанет. Тя тръгваше от крайбрежието при Сет, минаваше през Серан, през нас, после през Севените и стигаше до Клермон. Пресичаше вървящата от изток на запад Линия Филип и стигаше до Пиренеите и Испания.
Кметът, разчел погрешно съзнателно безучастното изражение на Бърнард и факта, че Джун е вперила поглед в скута си, обяснил набързо.
— Ще ви кажа за какво става дума. Първата ни задача например. Радиопредаватели, доставени с подводница до Кап д’Ажд. Нашата група ги прехвърли от Ла Вакери в Льо Виган за три нощи. Къде са отишли после, не искахме да знаем. Нали разбирате?