— Да се съжалява! — изсумтяла мадам Ориак.
В този момент се появила Моник с голяма керамична съдина — casserole. В продължение на четвърт час вниманието основателно се насочило към яденето и всички присъстващи изразили възхищението си, а доволната мадам Ориак в отговор разказала как се е сдобила с най-съществената съставка — консервираното гъше месо.
Когато приключили с яденето, кметът продължил:
— Бяхме трима или четирима и седяхме на същата тази маса една вечер след работа, когато видяхме, че мадам Бертран тича по пътя към нас. Изглеждаше зле. Дрехите й бяха разкъсани, от носа й течеше кръв, над едната вежда имаше рана. Викаше — не, ломотеше несвързано и изтича тук, по същите тези стъпала, да потърси вътре мадам…
Мадам Ориак побързала да каже:
— Била изнасилена от Гестапо. Прощавайте, мадам! — сложила тя ръка на рамото на Джун.
— Всички мислехме така — казал кметът.
Мадам Ориак повишила глас.
— И беше точно така!
— Друго установихме по-късно. Пиер и Анри Сови…
— Пияници!
— Те видели какво станало. Прощавайте, мадам — казал той на Джун, — обаче онези вързали Даниел Бертран върху един стол.
Мадам Ориак силно ударила по масата.
— Ектор, чуй какво ти казвам. Няма да позволя да разкажеш тази история тук.
Ектор обаче говорел на Бърнард.
— Не я изнасилило Гестапо. Те използвали…
Мадам Ориак скочила на крака.
— Сега ще станеш от моята маса и никога вече няма да ядеш и да пиеш тук!
Ектор се поколебал, после свил рамене и понечил да стане от стола си, когато Джун попитала:
— Какво използвали? За какво говорите, мосю?
Кметът, който нямал търпение да си разкаже историята, взел да се двоуми при този пряк въпрос.
— Трябва да разберете, мадам… Братята Сови видели всичко с очите си през прозореца… А по-късно научихме, че това се случвало и в центровете за разпит в Лион и Париж. Простата истина е, че едно животно може да бъде обучено…
Най-после мадам Ориак експлодирала.
— Простата истина ли? Понеже аз съм единствената тук, единствената в селото, която познаваше Даниел, от мен ще чуете простата истина!
И тя скочила на крака, трепереща от възмущение и ярост. Бърнард помнеше какво си помислил: че не е възможно човек да не й повярва. Кметът все още бил полуизправен и позата му изглеждала раболепна.
— Простата истина е, че братята Сови са двама пияници, а ти и приятелчетата ти презирахте Даниел Бертран, защото беше хубава, живееше сама и не смяташе, че дължи обяснение на теб или на когото и да е. А когато й се случи това ужасно нещо, нима й помогнахте заради направеното от Гестапо? Не, вие взехте тяхната страна. Увеличихте нейния срам с тази история, с тази история за злото. До един изпитвахте силно желание да повярвате на двама пияници. Толкова голямо удоволствие ви достави това! А унижението на Даниел стана още по-голямо. Не можехте да спрете да го обсъждате. Прогонихте клетата жена от селото. Само че тя струваше повече от всички вас и срамът е за вас, за всички вас, но най-вече е за тебе, Ектор, заради службата ти. Тъкмо затова сега ти казвам, че никога вече не искам да бъде разправяна тази отвратителна история. Ясно ли ти е? Никога вече!
Мадам Ориак седнала. Като не оспорил казаното от нея, кметът като че ли решил, че разполага с правото да направи същото. Мълчали, докато Моник вдигала чиниите.
Тогава Джун прочистила гърлото си.
— А кучетата, които видях тази сутрин?
Кметът тихо казал:
— Същите са, мадам. Кучетата на Гестапо. Нали разбирате, много скоро всичко се промени. Съюзниците дебаркираха в Нормандия. Когато започнаха да си пробиват път, германците се заеха да прехвърлят военни части на север, за да се сражават. Групата им тук не вършеше нищо полезно, само дето плашеха населението, и затова бяха сред първите, които си тръгнаха. Оставиха кучетата си и те подивяха. Не смятахме, че ще оцелеят, но нападаха овце и така се изхранваха. От две години са заплаха. Но бъдете спокойна, мадам. Днес следобед и двете ще бъдат застреляни.