— Какво става с онзи рейнджър, който трябваше да те разследва?
— Нямам представа. Явно никой не знае къде е той, но тези типове са като природна стихия и отговарят само пред себе си. Никой не може да направи нищо срещу него. Оз казва, че той поне не е говорил с Хейзън или някой от градския съвет, каквото и да означава това.
Ел Ей философски сви рамене и вдигна чашата си за наздравица.
— Окей, да става, каквото ще става. Поне имаме план за бойни действия.
После обаче се оказа, че Джейна вече е запланувала голяма шопинг екскурзия до Далас, от която не успях да я разубедя — и това едва не ме накара да променя и собственото си решение да замина. Но нямаше да съм от полза за никого, ако ме арестуват.
Идеята на Джейна беше, че най-доброто прикритие за нея са дистанцията и анонимността.
— До там е толкова далече, а в град като Далас никой не познава никого. Как ще ме открият?
Замислих се и не отговорих веднага, а тя го прие като знак, че не съм съвсем убеден. Погледа ме още малко и каза:
— А какво ще кажеш да взема и момичетата с мен?
— При кого щяха да останат, ако не ги беше взела?
— Както обикновено — Кейси при Сара Маклемор, а Джорди при нейната приятелка Линдзи на същата улица.
— Където са оставали стотици пъти — казах аз. — И всички го знаят.
— Е, не са стотици, но наистина са много пъти.
— Вземи ги с теб.
Обадих се на Т. Джак Фрост, началника на полицейските патрули, който ми дължеше услуга. Беше човек, който не си поплюва, и имаше три дъщери, така че веднага се съгласи да осигури на Джейна и момичетата една цивилна кола, която да ги ескортира до края на града и да ги предаде на патрула на магистралата поне до Маунт Плезънт. Освен това се съгласи да наглежда „Килн-Роа“ и къщата, докато всички се приберем.
— Заемам се — каза той. — Кога се връщаш на работа, приятелю?
— Ще си проверя хороскопа и ще ти кажа — отговорих аз.
След това намерих Райдаут и Монси, казах им къде отивам и ги помолих да ми се обадят, ако се случи нещо ново.
— Дадено, шефе — каза Райдаут. — Между другото, онези задници от съвета само вдигат врява, нали?
— Предполагам, че съвсем скоро ще разберем — казах му аз. — Междувременно разчитам на вас да продължите разследването, нали?
— И още как, шефе — отговори Монси.
38
Обиколих „Бъфордина“ за последен път на алеята пред къщи, проверих дали сме взели всички пробки и дали сме закачили всички вериги и се уверих, че електрическият мотор е заключен на мястото си и рибарските седалки са вдигнати. Протегнах ръка и завъртях ключа на таблото, за да видя дали подсилените акумулатори са заредени, и побутнах с крак масивната конструкция на двигателя, но тя не помръдна от мястото си. Задният пропелер модел „Рейкър“ също изглеждаше солидно закрепен.
Беше прохладен и ясен ден, а слънчевата светлина беше идеална за фотография, когато излязохме от града и поехме на североизток през Арканзас на път към езерото Дегрей. След сутрешния пик движението по магистралата вече не беше натоварено и ние напредвахме добре, а голямата лодка се носеше гладко на ремаркето си. Телефонът ми избръмча. Обаждаше се Уейн, който явно току-що беше разбрал новината.
— Много тъпо, шефе — каза той. — Какво ще правим?
Бях започнал да долавям предвестника на едно познато усещане — сякаш всичко беше свързано по някакъв начин, който трябваше да видя, но все още не можех. Опитах се да се съсредоточа върху него, но не успях.
— Нищо — отговорих аз.
Разсейваше ме чувството, че нещо е застанало до задната врата на съзнанието ми и търпеливо се опитва да отвори ключалката с шперц.
— Аз отивам за риба — добавих.
— Не може да няма някакъв начин да обърнем нещата — настоя той. — Може би трябва да отидем при прокурора.
— Забрави — отговорих му аз. — Но ми е любопитно какво ново имаш. Като обикновен гражданин.
Той неохотно смени на по-ниска предавка и ми докладва, че семенната течност, открита при аутопсията на Голд, със сигурност отговаря на ДНК пробата на Фрикс, а дърводелският чук с тегло 800 грама, който Зито беше открил в изпепелената къща на Фрикс, определено е същият инструмент, с който са били забити пироните на кръста на Голд. Фрикс вече е бил мъртъв, когато е започнал пожарът — имаше две огнестрелни рани и контузия от силен удар с тъп предмет по главата, която отговаряше на дърводелския чук. Фрагментите от куршуми бяха .44 калибър, но бяха твърде увредени за балистична експертиза.
— Не че всичко това ще ни свърши някаква работа — завърши той.
— Има ли нещо друго?