И едно отнето разрешително. На Марк Пендърграс.
— Как така работи без разрешително?
— Системата на затворите не го изисква. Той има разрешително за консултант, издадено от щата Тексас, но в затвора дори то не му трябва. Там се води за психолог просто защото това е завършил.
Опитах се да си спомня дали на някой от документите, окачени в рамки по стената в кабинета на Пендърграс, пишеше думата „психолог“, но не успях.
— Защо са му отнели разрешителното? — попитах аз.
— Тормоз на пациентки — отговори той. — Доколкото разбрах, това е обичайната причина.
— Кой е подал оплакването?
— Искаш ли да познаеш?
— Дебора Голд.
— Право в целта — потвърди той. — Как се сети?
— Стрелях в тъмното — отговорих аз. — Има ли още нещо, свързано със случая? — попитах го аз.
— Не ми изглежда да има.
— Унищожи всичко освен това за Пендърграс — наредих му аз.
39
Когато излязохме от ресторанта, Ел Ей попита:
— Може ли аз да карам, Бис?
Забелязах няколко репортери, които бързаха към кея за лодки под наем по-надолу на брега, а камерите и останалото им оборудване се люлееха на вратовете и се удряха по хълбоците им.
Според мен „Бъфордина“ беше доста застрашителна, но това понятие нямаше особен смисъл за Ел Ей. Помогнах ѝ да си облече жилетката и да закачи предпазния ключ, който спира двигателя, ако водачът на лодката падне зад борда. Тя пъхна бейзболната си шапка под таблото и прибра косата си с жълт ластик. После си сложи слънчевите очила, закопча прасковения си анцуг до брадичката и се настани на капитанското място зад щурвала. Накрая внимателно се отдели от кея, прекара ни по бавния коридор до открити води, зави към средата на езерото и натисна дросела.
В характера на Ел Ей нямаше средно положение, но по някаква причина днес тя подаде само толкова газ, колкото да се качим върху вълните и да се движим с прилична скорост. Зад нас от кея вече потегляха няколко моторници. Ел Ей хвърли поглед през рамо и отново се съсредоточи върху езерото пред нас. Движехме се на ниски обороти и другите лодки вече бяха на не повече от половин километър след нас. Ел Ей сякаш забрави за тях.
Няколко минути по-късно, докато минавахме покрай един от малките необитаеми острови, пръснати в езерото, на около двеста метра пред нас минаха няколко други рибарски моторници и заобиколиха острова от другата му страна, а хората в тях дружелюбно си помахаха за поздрав.
Към този момент курсът на Ел Ей беше отвел „Бъфордина“ до един малък нос на острова, така че лодките след нас ни бяха изгубили от поглед. Очите ѝ се присвиха, когато свърна в разпенената водна диря, оставена от рибарските моторници. Тя направи рязък завой надясно и натисна дросела. „Бъфордина“ подскочи и се устреми напред и Ел Ей поведе лодката в плътна дъга покрай острова с такава скорост, че стрелката на тахометъра затанцува в червената зона. После Ел Ей изравни курса и с едната ръка на щурвала, а с другата на дросела, подкара обратно покрай отсрещния край на острова, като съсредоточено оглеждаше ярко осветената вода пред нас за други лодки, паднали дървета или птици. Аз се държах с всички сили. Когато човек се движи с осемстотин километра в час в пътнически самолет, може да се отегчи. Когато се движи със сто осемдесет и пет километра в час с рибарска лодка, не може.
От водата пред нас излетяха няколко патици, които се оказаха червеноглави потапници; за разлика от зеленоглавите патици, които обитават по-малки водни басейни, те залагат на хоризонталната скорост вместо на височината на полета, когато се подплашат. Ел Ей влезе под тях, намали скоростта, за да се изравни с тяхната, вдигна показалец като револвер към мъжката патица, която водеше ятото с яростни махове на крилете си, и се престори, че стреля. После издуха дима от върха на пръста си, прибра въображаемия револвер обратно в кобура и отново натисна дросела.
Когато заобиколихме острова, Ел Ей намали скоростта и влезе обратно в основния воден канал, така че се озовахме на няколкостотин метра зад преследвачите си. Стори ми се, че различавам човека на носа на водещата лодка с репортери, който се суетеше с калъфа на камерата си. Караха в индианска нишка със скоростта от около трийсет възела, на която са способни лодките под наем, а „Бъфордина“ вече се движеше в края на процесията. Един оператор се взираше през телескопичния обектив и се опитваше да ни открие в езерото пред себе си, но никой не се сети да погледне назад.