Минута по-късно отново легнах до нея и леко докоснах зърната ѝ с палците си, а тя се обърна да ме целуне.
— Сега си ти — прошепна тя.
После плавно ме дръпна върху себе си и в себе си. Открихме естествения си ритъм също толкова лесно, колкото в танца, и аз започнах да губя съзнание за всичко друго освен за нейния допир, вкус и ухание. Разбрала, че няма да мога да се сдържа още дълго, тя улови лицето ми в ръцете си, леко подухна върху кожата ми и прошепна:
— Свърши в мен, мило, свърши в мен сега.
Чух някъде далече тих кристален звън и усетих непоносимата тежест на тъгата и загубата, която притискаше гърдите ми.
— Изчакай малко — каза ми Ел Ей. — Ще ти мине.
С усилие си поех дъх, като се опитвах да сдържа сълзите си.
— Какво да правя, по дяволите?
— Ти си мислиш, че мястото ти е в работата — каза ми Ел Ей. — Но мястото ти е нещо, което е много по-голямо от работата. Изгубил си се, човече.
— Къде?
— В собствената си история — отговори тя. — А историите не свършват, докато не стигнат до края си.
— Не разбирам.
— Знам. Но ще разбереш.
— Кога?
Отговори ми Ел Ей, но аз чух гласа на Кат Дрейфъс:
— Скоро.
41
На следващия ден, неспокоен и превъзбуден — защото бях толкова далече от центъра на събитията, или поне така си казвах, — аз крачех напред-назад по кея. Ел Ей пиеше лимонада с Мат Джори и Дан някой си, двойка ветеринарни лекари на средна възраст от Литъл Рок, на задната палуба на тяхната лодка, която се казваше „Съзвездие Голямо куче“. Беше се запознала с двамата доктори в магазина за сувенири и веднага се бяха сближили заради общата им страст към Т. С. Елиът, лукавото чувство за хумор и факта, че и двамата бяха ходили на психотерапия и харесваха психоаналитиците като цяло.
Завих за пети път покрай лодката, докато Дан започваше някаква история за Джак Ръсел, който страдал от шизофрения. Не откъсвах поглед от телефона си и се чудех какво ли е покритието на мобилната мрежа в този район. На дисплея имаше две-три чертички, но по някаква причина това не означаваше нищо тук. Разтърсих телефона за проба и той веднага звънна. Обаждаше се един патрулен полицай на име Дженс, на когото бяха възложили да ме уведоми дали от разследването на „ГЛ Оуен“ е излязло нещо.
Качеството на връзката беше отвратително, но новините бяха добри:
-… тенант, детектив Монси се опита по-рано, но… гласова поща, така че тя ми каза… се опитвам, докато не се свържа…
От това, което успях да сглобя от накъсания му доклад, разбрах следното: заподозрените бяха двама братя, Боби Уейн Джуъл по прякор „Дивака“ и Рейфърд Дъглис Джуъл, рокер извън закона, когото наричаха „Мат“, „Кокала“ или „Сома“, и още един скинар на име Стоунуол Джексън Мерит, с когото се запознали в затвора. Последните двама бяха ветерани от армията и бяха участвали в затворническите банди на „Арийската нация“, докато излежавали присъди за производство и разпространение на амфетамини, проникване с взлом в търговски обекти и въоръжен грабеж.
От описанието на Рейфърд Джуъл, което ми даде Дженс, стана ясно, че той е непознатият с коженото яке на „Харли-Дейвидсън“. И тримата имаха богата професионална биография от различни строителни обекти, където обикновено бяха работили по изливане на плочи и редовно бяха боравили с химикали за втвърдяване на бетона.
Напрежението от страна на медиите беше високо, а по случая работеха много хора, така че всичко се случваше особено бързо. В джоба на Дивака беше открит бележникът, от който беше откъснато листчето с думата „глоуен“ и кода на Уелш. Обиците на доктор Голд се оказаха в кутия за бижута, собственост на приятелката на по-големия брат Джуъл. Револверът .44 калибър, модел „Ругър“, с който беше застрелян Фрикс, си стоеше в жабката на пикапа на Мерит. Криминалистите откриха проби от ДНК на Голд в евтин дехидратор за храна в гаража му.
— Къде ги арестувахте? — попитах аз.
-… на север от „Рокланд“, на една бетонна плоча… Харт цска да предяви обвинения в четвър…
В този момент връзката съвсем прекъсна. Опитах се да се свържа с Дженс още няколко пъти, но не успях. Пъхнах телефона в джоба си, върнах се при Ел Ей и ветеринарите и направих малък победоносен жест, така че тя да ме види, преди отново да се съсредоточа върху историята за кучето — джак ръселът току-що беше откраднал сутиена на някаква проститутка от обществената пералня. Минута по-късно, когато Дан вече наближаваше кулминацията на историята, телефонът ми отново звънна. Обаждаше се Джейна.
— Готова ли си отново да спиш в собственото си легло, Джей? — попитах аз.