Отново погледнах към Джейна и видях страха и отчаянието в очите ѝ, както и блясъка на потта по челото и страните ѝ. Не изглеждаше да е пострадала физически. Въпреки това напрежението ѝ не намаля с пристигането ми; напротив, продължаваше да се покачва.
Изведнъж долових намек за пот, тютюн, застоял дим от марихуана и химикал за обработка на бетон — същата комбинация, която бях подушил пред работилницата си онази нощ, когато направих поставките за книги на Ел Ей; същата миризма, която и самата тя беше усетила до вратата на кухнята ми. Миризмата идваше откъм кухнята. Възможно най-безшумно пристъпих надясно, за да застана на по-подходяща позиция към входа на кухнята. Държах пистолета в готовност в двете си ръце, насочен към пода на метър и половина пред мен. Опитвах се да не мисля как само след няколко удара на сърцето положението на Джейна сигурно щеше да ме накара да обърна гръб на кухнята.
В този момент иззад ъгъла се показаха Рейфърд Джуъл и Кейси. Джуъл беше с якето на „Харли-Дейвидсън“, което беше описала Джордан, и държеше Кейси пред себе си, като с едната си ръка стискаше дясната ѝ гърда под пуловера, а с другата беше притиснал дулото на един револвер „Таурус“ .38 калибър отстрани във врата ѝ. Беше посивял, потен и не се беше бръснал от няколко седмици. Косата му беше вързана с мръсна червена лента, а зъбите му бяха съсипани от амфетамините и приличаха на надгробните камъни в изоставено гробище. Погледнах го в очите, кървясали от наркотиците, и видях един подивял нерез, който отдавна беше загърбил всякакъв страх и беше напълно лишен от здрав разум.
— Къде е… — започнах и спрях, когато видях нещо в очите на Джейна.
Погледнах обратно към Кейси. Видях същото нещо.
Джордан беше някъде в къщата, но Джуъл не знаеше затова.
Не знаех точно къде се намира, така че започнах мислено да оглеждам стените, електрическите уреди и другите скривалища, зад които можеше да е застанала. Опитвах се да преценя на кои от тях можеше да се разчита да спрат куршум и си представях траекториите от другата страна на онези, за които знаех, че няма да го направят.
— Виж ти, полицията дойде — изграчи Джуъл. — Ако знаех, че ще идваш, щях да направя един шибан кекс.
Не отговорих, а го наблюдавах внимателно и се мъчех да контролирам собственото си дишане. Ръцете му леко трепереха от амфетамините, но беше стиснал револвера толкова здраво, че кокалчетата му бяха побелели.
— Ще си направим парти, преди да потегля към океана — продължи той — Освен това си мисля да взема това писенце с мен. Като отплата за Джери, нали разбираш? Дъщеричка за братче.
Той се наведе и захапа ухото на Кейси.
— На бас, че с мен ще изкара цяла седмица.
Тя потрепери и продължи да ме гледа с широко отворени очи.
— Не знам как ще стане, Кокал — казах му аз.
Около две трети от главата му бяха скрити зад главата на Кейси. Усещах ръкохватката на пистолета стабилна в ръцете си, а трите фосфоресциращи точки на мерника бяха приковани във видимото око на Джуъл. Бях изстрелял с това оръжие повече от три хиляди куршума, без да засече, и никога не го бях хващал в ръка, преди да се уверя, че пълнителят е пълен и в цевта има патрон. Ако бях на тренировъчното стрелбище, този изстрел щеше да е сто процента сигурен. Но тук извън очертанията на мишената нямаше бяла хартия, а черепът на собствената ми дъщеря.
— По-добре да стане, господин лейтенант — просъска Джуъл. — Защото единственият друг вариант е аз да довърша писето, а после двамата с теб да проверим колко бързо мога да те докопам и да ти взема този боклучав пистолет, докато все още се опитваш да ме простреляш през трупа ѝ.
Погледнах лицето на Джуъл и не видях никаква следа от слабост, нерешителност и колебание. Щеше да направи точно това, с което ме заплашваше.
Не ми оставаха никакви други варианти. Нямаше никакви решения, които да трябва да взема. В този момент и на това място единственото оправдание за цялото ми съществуване във Вселената беше онова, което щях да направя през следващата секунда. Недоловимо преместих центъра на тежестта си, за да бъда по-стабилен, и започнах да натискам спусъка.
Но в този миг изведнъж осъзнах с абсолютна яснота къде е другата ми дъщеря. И какво трябваше да направя за нея. Леко отпуснах натиска върху спусъка и се опитах да задържа пистолета напълно неподвижен.