Изражението и позата на Джуъл не се промениха; не беше забелязал реакцията ми. Вторачих се в Кейси, като внимавах да не поглеждам нагоре, прокашлях се и изчаках една секунда, за да се уверя, че съм приковал вниманието ѝ.
После казах една-единствена дума — толкова рязко и властно, колкото можех.
— Драйф!
Джуъл ме погледна объркано, но не каза нищо.
Широко отворените очи на Кейси примигнаха няколко пъти, а след това нейното красиво, деликатно, смъртоносно застрашено гърло започна да се свива конвулсивно.
Звуците от давене накараха Джуъл да сведе поглед към нея.
— Ей — каза той.
Кейси шумно повърна по пуловера си, по ръката му и по излъскания паркет на пода.
— Мамка му! — извика Джуъл и инстинктивно я блъсна по-далече от себе си.
Вдигнах очи точно навреме, за да видя как „Илюстрованият енциклопедичен речник“, за който Джордан беше спестявала с месеци от джобните си пари — 3000 страници с общо тегло около шест килограма, — здраво омотан с фосфоресциращите розови връзки на маратонките ѝ, за да не се отвори, лети надолу от височината на третия етаж, смъртоносно безшумен, право към главата на Джуъл. Книгата се стовари върху черепа му със звук, подобен на трясъка от затръшване на автомобилна врата, и го простря на пода, където остана да лежи неподвижен, с празен поглед, а от крайчеца на устата му се проточи лига. Взех му револвера, проверих барабана и го пъхнах под колана си.
— Тате! — извика изпоцапаната Кейси, докато се надигаше от пода. — Той ни хвана! Щеше да ни убие!
Тя погледна към проснатия Джуъл, като бършеше устата си с по-чистия си ръкав.
— Но ти дойде!
Навън се чуваше вой от сирените на половин дузина патрулни коли, които се приближаваха от различни посоки, а отгоре — шляпането на развързаните маратонки на Джордан, която слизаше по стълбите. Изтичах да освободя Джейна.
Монси нахлу през страничния вход на къщата, стиснала пистолета си.
— Колко са, шефе? — попита ме стегнато тя, докато оглеждаше поваления Джуъл и горните етажи.
— Само той — отговорих, докато свалях лепенката от устата на Джейна.
— Ох! — простена Джейна. — Мамка му!
Монси прибра пистолета си.
— Чисто е — съобщи тя по радиостанцията си, докато ѝ подавах револвера на Джуъл. — Вътре има един лош, елиминиран. Шефът явно го е очистил с някаква книга.
Тя се наведе да претърси Джуъл и да провери сънната му артерия за пулс. Когато не откри такъв, само поклати глава.
43
Монси беше завела Джейна и момичетата в „Сиси“ на пица и кока-кола с терапевтична цел, а Ел Ей току-що беше пристигнала на „Ланшър“, за да ме види. Борех се с парещата нервност, която винаги ме обзема след прилив на адреналин, получен в резултат на нещо неприятно. Вдигнах очи към нея. Беше седнала в края на дивана срещу мен.
— Хипнотизирай ме пак — помолих аз.
Тя вдигна веждата си, която не беше превързана.
— Защо?
— Има нещо, което трябва да разбера.
Обясних ѝ какво искам.
Тя помълча малко.
— Добре — каза най-сетне и се изправи, за да нагласи лампите. — Започни да дишаш, както съм ти казвала…
… и аз се нося в безтегловност, без никакво усилие, над пролетното поле, над състезателните коне и стадата добитък на „Летящото С“, дългия кафяв паралелепипед на гимназията „Бракстън Браг“ и зеления правоъгълник на футболното игрище до нея.
Неделя е. Даз, Джони и аз ще ходим на изложението за ретро автомобили на панаира и аз току-що съм пристигнал в къщата на Джони, за да го взема. Майката на Джони ми казва, че той е в банята, и ме кани да се чувствам у дома си. Искам ли нещо за пиене? Една кока-кола?
Да, госпожо, благодаря.
Къщата е отворена и проветрива, чамовите дъски на пода са излъскани, по стените има ярки картини, а мебелите изглеждат удобни. Госпожа Трамел се радва да ме види. Смята, че оказвам добро влияние на сина и, който бил тръгнал по лош път, преди да се появя аз и Джони да се запали по футбола. „Ти беше като кавалерията, която пристига в последния момент, за да спечели битката“ — така ми каза тя. Майката на Джони е начална учителка.
„Можеш да го изчакаш в стаята му, ако искаш“, казва ми тя.
Отивам в стаята на Джони, като отпивам от безалкохолното. От вътрешната страна на вратата има плакат от някакъв филм за вампири — жена с черно червило и черен маникюр, разкъсана черна рокля и две черни следи от зъби на врата си. Стаята е по-разхвърляна, отколкото биха ми позволили на мен. Леглото не е оправено, джинсите и блузата на Джони са на пода, където ги е захвърлил на път към банята, на шкафчето са оставени няколко празни кутийки от безалкохолно и едно наполовина изядено шоколадче „Бейби Рут“. От радиото се чува „I Remember You“. Прозорецът е отворен и белите завеси от муселин леко се повдигат и спускат от топлия вятър. Усещам уханието на богородичките от цветната леха пред прозореца.