Приближавам се до масичката, която служи за бюро на Джони. На нея има няколко списания и един класьор с подвързия в убито зелено и етикет, на който на ръка е написано:
I.
Републикански
II.
Имперски
III.
Императорски
Винаги съм знаел, че Джони събира монети. Използва ги, за да прави фокусите си с тях. Но това хоби не ме интересува и никога досега не съм разглеждал колекцията му. Разсеяно разлиствам класьора и виждам редове от криви, грубо изсечени монети, някои с нащърбени ръбове, други изтрити до неузнаваемост или с пукнатини по краищата. В гърдите ми расте непоносима тежест. Иска ми се да се извърна, но не мога да помръдна. Не мога да гледам това, което виждам, но и не мога да спра…
-… три, две, едно — събуди се, Бискит — нареди ми Ел Ей.
Погледнах я и избърсах очи.
— Защо плачеше? — попита ме тя.
44
Двамата с Ел Ей се добрахме до офиса на Рик Харт, без да срещнем никакви тексаски рейнджъри или призовкари. Отново бяха повикали Байте, този път на държавни разноски, и той беше подредил лаптопа си и няколко периферни устройства на една маса в юридическата библиотека. Надвесен като богомолка над клавиатурата, той се взираше в монитора с неразгадаемите си очи с дълги мигли и се опитваше да накара различните си програми да започнат да си говорят помежду си. Беше със зелена блуза с качулка с емблемата на „Райс“, провиснал спортен панталон и мокасини на дългите си боси крака въпреки сезона. Червеникавата му коса стърчеше като на някакъв анимационен герой, който се е сблъскал с неочаквана изненада. Явно не се беше бръснал поне от една седмица. Забелязах как адамовата му ябълка подскача нагоре-надолу, докато двамата с Ел Ей влизахме в стаята. Той вдигна поглед към нас, когато го доближихме.
— Здравейте отново, господин лейтенант. Здрасти, докторе.
После той отново погледна към мен, когато забеляза изражението ми. Собственото му изражение беше открито и невинно и ако осъзнаваше важността на това, което правеше в момента, не го показваше по никакъв начин.
Някой беше донесъл кафе за Ел Ей и за мен. Аз благодарих и махнах с ръка в знак, че не го искам, но Ел Ей взе нейното. После се дръпнахме назад и оставихме Кевин да работи. Лицето му беше безизразно и неподвижно, но пръстите му танцуваха като обезумели паяци върху клавиатурата, а образите на екрана се сменяха толкова бързо, че не можех да разбера какво виждам.
Опитах се да скрия нетърпението си и попитах:
— Откри ли нещо?
Той отново насочи вниманието си към мен.
— Не, сър, но работя по списъка. Изчакайте да стартирам тази програма. Сам я написах. Би трябвало да свърши работа.
Той премести мишката, натрака една команда на клавиатурата и кликна още няколко пъти.
— Добре — ухили се той. — Това, което виждате тук, е списъкът с всички действителни пациенти на доктор Голд.
В дясната половина на екрана се появи колона от инициали — всички, които започваха с А, и първите няколко с Б.
— А тук са тези, които ми дадохте вие.
В лявата половина се появи друга колона; беше толкова къса, че се събра цялата на екрана на компютъра.
— Сега остава да разберем как съвпадат помежду си, ако изобщо съвпадат.
— Ако инициалите от късия списък се бяха появили в дългия, ти вече щеше да го знаеш, нали? — попитах аз.
— Точно така. Следователно се налага да приемем, че е използван някакъв шифър.
Помислих няколко секунди. Веднъж бях ходил на обучение във ФБР, където научих, че действително съществуват почти непробиваеми шифри, но те се употребяват предимно в научни алгоритми, изискват сложни ключове или дешифриращи устройства, за да се разчетат, и са твърде заплетени и поглъщат твърде много време, за да се използват във всекидневието.
— За такова нещо биха използвали шифър, който може да се помни наум — отбелязах аз.
— Точно така — потвърди той. — Но все пак не твърде обикновен. Доктор Голд със сигурност не се е притеснявала от Агенцията за национална сигурност или от ЦРУ. Би трябвало да е знаела, че няма да им отнеме повече от три секунди да разбият всичко, което може да измисли тя, но се е отнасяла сериозно към заплахата от случайни зяпачи и хакери лека категория. Това ни дава приблизителна идея какво да търсим.