— Какво правиш в момента? — попитах аз.
— Пробвам с някои очевидни трансформации — заместване на съседни букви от азбуката, Б вместо А, Р вместо П и така нататък. Освен това пробвах да преобразувам инициалите в цифри, по поредния им номер в азбуката, и да ги сравня с поредните номера на инициалите на пациентите от големия списък. Имаше едно-две съвпадения, но нищо над нивото на статистическата вероятност.
— Добре, да продължим с прости, но не твърде очевидни варианти — казах аз. — Би трябвало да е нещо, което тя да може да преобразува, без да се напряга, но все пак достатъчно хитро, за да не може някой случайно да попадне на него. Пробвай да обърнеш инициалите и да минеш с една буква напред в азбуката.
— Готово.
Пръстите му подскочиха върху клавиатурата и мишката. Видях на екрана как се промениха всички инициали от списъка на Къчел, но в списъка от дясната страна не се случи нищо.
— Сега пробвай да върнеш с една буква назад — казах аз.
Но докато гледах екрана и мислех за криптограми, игрословици, акростихове и най-сетне за шах, в съзнанието ми се появи образът на тренер Бъб. Изражението му беше лукаво и той размахваше пръст срещу мен както правеше винаги, когато пропусна да разчета някой знак на футболното игрище или някоя шахматна тактика с коня, която според него беше очевидна. Тази мисъл ме накара да спра. Конят. Мистичната фигура. Фигурата, която напада заобиколно и неочаквано, във всяка посока, през всички фигури на пътя си, в комбинация от едно и две квадратчета под прав ъгъл едно спрямо друго…
— Чакай малко — казах аз. — Погледни клавиатурата, Кевин. Само буквите. Пробвай да минеш с една буква напред или назад по клавиатурата, а след това с две букви напред или назад по азбуката.
Той ме изгледа в продължение на няколко секунди, докато идеята постепенно се избистри в съзнанието му. После кимна, вторачи се в клавиатурата за момент, натрака променените команди и кликна с мишката. Когато пробва с първата комбинация — две букви напред по клавиатурата и една назад по азбуката, — редовете от инициали на монитора се промениха. В лявата колона просветнаха няколко комбинации, а отдясно започнаха да мигат няколко други, които съвпадаха с тях. Той превъртя цялата дясна колона на екрана и се върна обратно в началото.
— Има няколко съвпадения — каза Кевин. — Но не е това.
— Остават седем възможни комбинации — казах аз. — Пробвай със следващата.
Той опита друга комбинация, с която не извади късмет, и още една, със същия резултат. На четвъртата комбинация — две букви назад по клавиатурата и една напред по азбуката — големият списък отново започна да се извърта през екрана, но този път инициалите просветваха един след друг, без да спират.
— Еха — каза Кевин и пусна мишката.
Инициалите продължиха да мигат.
— Еха, еха, еха.
Той не откъсна поглед от екрана, докато не стигнахме до края на списъка и не се върнахме в началото.
— Раз, два, три и готово — каза той.
— Така ли ти изглежда? — попитах го аз.
Той се обърна с усмивка към мен.
— Точно така ми изглежда. Мигащите инициали са съвпадения — по едно в общия списък на пациентите за всяка комбинация от списъка на Къчел. Съвпадат сто процента. С други думи, точно в целта. Открихте го, сър.
— Можеш ли да ми го разпечаташ? — казах аз.
— Мога да ви го изпратя на телефона, ако искате.
— Предпочитам на хартия — казах му аз. — Направи ми тази услуга.
— Вие сте шефът — каза Кевин и принтерът започна да шуми. — Хайде на мъртвите дървета.
Той ми подаде листата, а Ел Ей ме наблюдаваше, докато ги преглеждам, и аз усетих как следи дишането и пулса ми. Познавах някои от тези хора, разбира се, или поне знаех кои са. Един собственик на автокъща. Един собственик на зала за боулинг. Един от членовете на училищния съвет, който винаги вдигаше много шум. Двама лекари от поликлиниката в Хеброн, съпруг и съпруга. Дуайт Хейзън, който ме беше уволнил и сега се опитваше да ме вкара зад решетките.
С усилие продължих надолу по списъка и си спомних за стилизираното „Т“, за което не можех да спра да мисля — онова „Т“, за което се оказа, че не е буква или изображение на кръст. Истинското му значение за мен сега беше на седмия знак от зодиака. Везни — символът на справедливостта, правото, баланса и хармонията.