После плавно дръпнах спусъка, така че петлето удари празното място за патрона в цевта, и прошепнах — „Бум“. Животното подскочи и избяга между дърветата с високо вдигната бяла опашка.
— А спомняш ли си онези глигани, които ни изненадаха на пътя в Деня на благодарността? — продължи Джони.
— Спомням си.
— Бивните им бяха като на саблезъби тигри. Помислих си, че ще ни изядат живи, да им го начукам.
Не откъсвах поглед от него.
— Как разбра? — попита ме той.
— Отворих медицинското ти досие — отговорих му аз. — След като видях списъка за изнудване от нейния компютър. Записала те е с депресия, посттравматичен стрес, безсъние. Четирийсет хиляди на година.
Джони въздъхна.
— Компютърът. Блестящо. — Той поклати глава. — Истинска кучка, нали? И четирийсетте бона далеч не бяха всичко. Непрекъснато искаше още нещо. Да я запознавам с разни хора, да ѝ разказвам за кирливите им ризи. А най-лошото беше, че трябваше да я слушам. „Ти носиш много вина в себе си, Джони. Ще имаш нужда от моята помощ. Отношенията ни ще бъдат дългосрочни. Ще трябва да се абонираш за услугите ми.“ — Той се разсмя кратко. — Завинаги. Моята доживотна психоложка. Опитах се да се измъкна. Накарах един частен детектив да изрови нещо за нея, дори се сдобих с нейния психологически профил от професионалната школа, която бе завършила. Според Марк профилът ѝ беше доста стряскащ. Но тя само ми се присмя.
Значи кодът на Уелш, който ни беше превела Ел Ей, беше на Голд. Отговаряше на истината. Представих си как Пендърграс го беше надраскал в бележника си, докато беше говорил по телефона с Джони — на същата страница, която бяха натъпкали в носа на Голд. В някакъв момент Джуъл беше гепил бележника и беше добавил и собствената си бележка за „ГЛ Оуен“ на следващата страница, вероятно след като беше надушил за предстоящата работа.
— Затова ли беше езикът?
Джони извърна поглед и кратко кимна.
— Затова ги накарах да го отрежат, да. Наистина бях бесен. Но да го изсушат в собствения си дехидратор за храна? Господи, какви свине. Всичко останало беше импровизация. Безплатна екстра.
— Имаше и още, Джони — казах му аз. — Имаше няколко неща, които не направи.
— Какво не съм направил?
— Когато те попитах кога адвокатите наричат някой свидетел „кучка“, ти не прояви никакъв интерес за кого или за какво говоря. И когато ти казах, че съм чул интересни неща за онова, което се случва в затвора, от някакъв психолог, въпреки цялото ти любопитство към случая ти не поиска да разбереш кой е бил психологът или за какво точно е говорел. Той — или тя. Единственото обяснение е вече да си знаел всичко.
Джони въздъхна.
— Трябваше да се досетя, че рано или късно ще допусна някаква подобна тъпа грешка. Бяха странни дни, човече. Като юрист си мислиш, че те бива с думите, историите и подробностите, бива те да лъжеш, но когато всичко е лъжа, просто трябва да се помнят прекалено много гадни неща.
— А защо и Пендърграс?
— Той трябваше да си отиде, защото вие щяхте да го пречупите. А това щеше да означава край и за мен.
— Ти ли поръча да стрелят по Ел Ей?
Джони стисна основата на носа си с два пръста и поклати глава.
— Не, Бис, не. Никога не бих направил такова нещо. Ако щеш, вярвай, но когато чух, почти бях решил да ти се обадя и да се предам. Вдигнах телефона, дори набрах номера, но после не събрах кураж да продължа. Казах си, че това ще бъде последният им ход, че след това ти ще направиш така, че тя, Джейна и момичетата да бъдат в безопасност.
Той се усмихна невесело.
— Шибаните кретени са си мислели, че като убият Ел Ей, ще подобрят положението си, нали? Решили са да те спрат, като стрелят по близките ти.
Той дрезгаво се разсмя.
— Хич не ме бива да ги избирам.
— Къде ги намери?
— Марк ме свърза с тях. Всички са били в неговия затвор в един или друг момент от живота си и познават онзи тип от „Божият меч“, Кийтс. Сигурно е знаел, че са ти вдигнали мерника заради онзи наркоман, който уби жената и детето на Бо.
— А Фрикс?
— Той знаеше същото, което и Голд. И реши да се опита да ме изнудва, след като тя вече беше мъртва.
Джони разроши косата си с ръка и добави:
— Но към този момент вече нямаше какво да ме спре, Бис. Той също трябваше да си отиде.
— Успя да запалиш доста хора по твоята идея за маниаците на тема края на света, Джони.
— Знам, човече. Беше доста добра версия, нали? Бяха идеални за ролята на лошите.