Джони вдигна поглед към мен.
— Направих всичко по силите си, за да ме убият там, Бис, наистина. Но явно в „Делта Форс“ ме бяха обучили прекалено добре. Онези задници изскачаха с тъпите си калашници, аз реагирах, преди да успея да се спра, и…
Той поклати глава.
— И накрая моето сърце продължаваше да бие, човече, а техните — не.
— Къде е тя?
Той се вторачи в бюрото си в продължение на няколко секунди. Изглеждаше запленен от това, което вижда върху него — като биолог, който е открил някаква нова форма на живот.
После каза:
— До онова голямо езеро във фермата. В края на онази долина, където беше старата хижа, с върбите и памуковите дървета. От западната страна, където има една голяма скала, на около шест метра от брега на езерото. Заведохме я там с джипа на Даз, след като тя ни разказа за това място. Излъгахме я, че имаме среща с теб там. Даз просто се побъркваше, когато си помислеше за теб и за нея. Искаше да я закара там и да я изчука. Сигурно беше успял да се убеди, че тя ще се навие, след като я заведем там. А тя ни повярва, защото бяхме твои приятели…
Гласът му отново се прекърши. След няколко секунди той се овладя и продължи:
— Но тя се бори като истинска тигрица, човече.
Джони стисна очи, но почти незабавно ги отвори отново, сякаш онова, което се опитваше да не вижда, беше още по-непоносима гледка зад клепачите му, отколкото в светлината на деня.
— Когато всичко свърши, я заровихме и избягахме.
Той наведе глава.
— Не мога да ти опиша колко ме боли, Бис.
— Не се опитвай.
Джони ме погледна и кимна веднъж.
— Искам да свидетелстваш срещу хората, които си използвал за убийствата, Джони.
Той отново кимна.
— Вече го направих — отговори той, като вдигна в ръката си една червена флашка. — Всичко е тук.
Джони подхвърли флашката обратно на бюрото си и ме погледна с изражение, което не успях да разчета.
— Снощи два пъти правих любов с Алиша, Бис. За пръв път от петнайсет години. Питам се дали това ѝ е подсказало нещо. Мислиш ли, че е разбрала?
Не откъсвах поглед от него.
Джони извади една цигара от пакета на бюрото си, потупа се по джоба на ризата, потърси на бюрото и бръкна в джоба на панталона си, откъдето — като фокусник, какъвто си беше останал — извади автоматичен валтер .380 калибър.
— Опа — каза той и насочи оръжието в гърдите ми. — Работата е там, че не мога да се оставя да ме умъртвят с инжекция, Бис. И не смятам да излежа доживотна присъда. Не казвам, че не го заслужавам.
Той извади запалка, запали цигарата и дръпна дълбоко. После издиша дима към тавана и загледа как се кълби.
— Мисля, че се налага да изясним нещата.
— Тогава нека да ги изясним — отговорих аз. — Какво ще ти трябва, за да можеш отново да спиш спокойно?
Джони ме погледна в продължение на няколко секунди.
— Това беше доста добре казано, Бис. Винаги си имал определен талант да се изразяваш както трябва. От теб щеше да излезе страхотен адвокат.
Без да откъсва очи от мен, той остави цигарата си в малкия кристален пепелник, сложи внимателно пистолета на бюрото, отвори едно странично чекмедже и извади от там половинка бърбън „Уайлд Търки“.
— Искаш ли една глътка? — предложи той.
Не отговорих.
— Аз мисля да опъна една.
Той отвори бутилката и отпи дълга глътка от бърбъна, после избърса уста с опакото на ръката си.
— Тука е така — въздъхна той. — Обичам те, Бис. Може ли един мъж да каже това на друг?
Джони остави бутилката на бюрото до пистолета и продължи да ме гледа в очите.
Мислех си за собствените си ръце, които бяха толкова по-неумели от неговите, и се опитвах да си спомня как точно се е нагънало сакото ми от дясната страна, когато седнах на стола.
— Наистина те обичам, Бис. Но…
Той хвана пистолета, насочи го към третото копче на ризата ми и вдигна предпазителя.
Ръкохватката на моя зиг беше точно там, където трябваше да бъде, зад гънката на сакото ми. Попаднал в някаква зона на съзнанието, която нямаше нищо общо с мисълта или дори с намерението, аз излетях от стола, пистолетът заподскача в ръката ми, а изстрелите се чуваха някъде тихо и отдалече. Всеки от тях караше Джони да се разтърсва на стола зад бюрото си, докато собственият му пистолет се изплъзваше от ръката му.