Прекратих стрелбата и чух как последната гилза издрънча по дъските на пода.
Ризата на Джони вече беше подгизнала в червено, когато той прошепна:
— Бум.
После бавно се отпусна напред и лицето му полегна на бюрото до бутилката бърбън и цигарата, която продължаваше да дими в пепелника, а синкавата панделка на дима гладко се издигаше нагоре до мястото, където започваше да се кълби и да се обръща.
Чувах как Реджина пищи зад гърба ми, когато се протегнах да загася цигарата в пепелника, а после взех оръжието, с което Джони така и не беше стрелял. Внимателно хванах ръкохватката с шахматни шарки и тежестта на оръжието ми подсказа, че не е заредено. Оставих го в края на бюрото, по-далече от мъртвата ръка на Джони.
Процедурата беше такава — макар че от нея имаше точно толкова полза, колкото от колата на моргата, която щеше да отговори на моето обаждане на телефон 911.
46
Самопризнанието на Джони — подробно, юридически издържано и безупречно — се оказа достатъчно, за да бъдат осъдени и тримата обвинени. В самия си край Джони, като наистина способен адвокат, беше направил единственото възможно нещо, за да разчисти хаоса след себе си, като не пропусне нито една подробност от престъпленията и затвори всички вратички, през които можеха да се измъкнат някои от съучастниците му.
Стоунуол Джексън Мерит се призна за виновен и за трите убийства и свидетелства срещу останалите двама обвиняеми. Обясни, че заедно с братята Джуъл е убил доктор Голд по поръчка на покойния адвокат Джон Трамел, за което и тримата получили по двайсет и пет хиляди долара. През онази вечер я примамили в офиса ѝ с обещанието за огромен хонорар, за да свидетелства по едно дело за попечителство на следващата сутрин. Фрикс, който от години беше знаел за отношенията между Голд и Джони, бил убит срещу още двайсет и пет хиляди долара, разделени на три, след като се опитал да изнудва Джони. Мерит извършил сам убийството на Пендърграс и този път удвоил цената.
Мерит беше осъден на три последователни доживотни присъди за убийствата на Дебора Голд, Бенджамин Фрикс и Марк Пендърграс.
Адвокатът на Боби Уейн Джуъл реши да пледира невменяемост, като призна за участието на своя клиент в извършените престъпления, но изтъкна, че той е освободен с почести ветеран от армията, който страда от посттравматичен стрес, получен в защита на родината си, и престъпните му действия са пряк резултат от това състояние. Осъдиха го на смърт чрез инжекция. През целия съдебен процес беше избягвал да ме поглежда в очите, но когато прочетоха присъдата му, той ме погледна и сви рамене. На пресконференцията след процеса адвокатът му измърмори нещо за „узаконен линч“, но не спомена нищо за обжалване.
По някакво чудо и противно на очакванията на всички замесени, Рейфърд Дъглис Джуъл все пак не беше умрял от контузията на черепа си, или поне не беше останал мъртъв. Екипът на Бърза помощ беше успял да възстанови сърдечния му ритъм на третия опит и го беше върнал обратно в негостоприемния свят, който беше напуснал.
Райдаут ми се обади, за да ми съобщи новината.
— Хич не е добре, шефе. Но докторите казаха, че вероятно ще живее. Ако може да се нарече така.
Кокала беше осъден за убийствата на Голд и Фрикс след разгорещен дебат в съдебната зала дали изобщо е в състояние да бъде изправен пред съда. Според експертните свидетели мозъчният кръвоизлив, получен в резултат на удара с масивния речник на Джордан, паднал от височина три етажа в голямата къща, и последвалото спиране на сърцето и кислородна недостатъчност бяха предизвикали необратим апоплектичен удар и травматична деменция. Адвокатът му пледира процесът срещу него да бъде прекратен с довода, че Кокала не е в състояние да разбере обвиненията срещу себе си и да окаже съдействие на собствената си защита.
— Може и да не е толкова умен, колкото е бил преди, господин адвокат — отговори съдия Гейтър, — но през цялото време от началото на заседанието наблюдавам как му задавате въпроси и се вслушвате в отговорите му. Искането ви е отхвърлено.
Джуъл беше признат за виновен и осъден до живот и за двете убийства. Докато му четяха присъдата, той седеше отпуснат на инвалидния си стол и не даваше никакви признаци, че я е чул.
Когато разбра за състоянието му, Джейна възкликна:
— Господи! Не че не си го заслужаваше, но това е ужасно. Надявам се, че Джордан няма да страда заради него.
Джордан на свой ред заяви:
— Не знам какво е очаквал, като е тръгнал да заплашва хората с пистолет и да ги връзва.