А Кейси само сбърчи нос и добави:
— Освен това миришеше на прегазено на пътя животно.
След като Дуайт Хейзън оттегли натиска си, разследването срещу мен беше прекратено веднага и от градския съвет ми предложиха да се върна на работа с увеличение на заплатата и служебна препоръка. Аз отказах.
47
Не се върнах на работа, но историята за мен не беше приключила. Дуайт Хейзън беше призован по четири обвинения за сексуални контакти с непълнолетни и три за сексуален тормоз по свидетелства на три различни жертви — всички бяха бивши пациенти на доктор Голд. Бяха свидетелствали, след като във вечерното коментарно предаване на Джеф Дийн и статиите на Кас Сиганейро в „Газет“ недвусмислено беше съобщено, че Хейзън е плащал рекет на Голд, за да не го изнудва? Хедър Обеновски не искаше да свидетелства, освен ако не е абсолютно наложително, но се съгласи да дойде в съда заедно с останалите момичета за морална подкрепа, както и да помогне на Бени с терапията в групата за момичета, преживели сексуален тормоз.
Докато обвинят Хейзън, той беше изчезнал яко дим. Тогава камерите се обърнаха към цяла поредица държавни служители — с изключение на Оз, — които горяха от желание да споделят разочарованието и гнева си, съчувствието си към жертвите и цялото общество, както и да изтъкнат гигантските си лични, философски и политически различия с Хейзън, които винаги бяха съществували, но те никога не ги бяха приложили на практика единствено от уважение към свещеното волеизявление на народа и изискванията на държавното управление. Настана време за съвещания, разследвания и специално назначени комисии и дори се понесе мълвата за цялостна нравствена оценка на работата на държавните служители в Тревъртън.
Тогава някой се обади анонимно в централата на полицията и Монси ми предаде, че в гробищния парк „Сипван“ ме очаква някаква лична пратка. Вежливо отклоних предложенията за полицейски подкрепления, сапьорска проверка и таен ескорт от ФБР и отидох сам с колата в един студен късен следобед, огрян от медна слънчева светлина. По пътя се разминах с черния форд под наем, който бях забелязал пред дома на Къчел. Този път колата отиваше към летището, а шофьорът беше облечен със сивокафяв костюм в тексаски стил и тънка каубойска вратовръзка. Очите му бяха скрити зад огледалните слънчеви очила, но той ми кимна леко и докосна ръба на белия си „Стетсън“, докато се разминавахме.
Нямах представа какво ще намеря на гробището, но имах усещането, че ще бъде свързано със случая „Голд“. И се оказах прав.
Без да се замислям, завих наляво веднага след като влязох през портала — към гроба на Джой Тероун. Отдалече ми се стори, че монументалният ангел, застанал на пост зад нея, е вдигнал в ръката си голям чувал с боклук, за да го огледам. Когато се приближих, различих Дуайт Хейзън. Беше с голяма черна перука и дрехи на бременна жена, окован за китката на ангела с белезници, с изкривено лице от усилието да стои на пръсти. По-късно в чантичката на кръста му бяха открити няколко хиляди долара в мексикански песо и карта на град Сиудад Мигел Алеман.
При разпита той отказа да отговори къде е бил и какво е правил между предявяването на обвиненията срещу него и пристигането си в гробищния парк „Силван“. Примирих се с вероятността никога да не разбера какво точно се беше случило, включително и как се беше озовал окован за ангела.
Видях го още два пъти. Първата ни среща беше в съда, където той оспорваше законността на задържането си. Аз бях там, за да свидетелствам по делото за обжалване на един по-стар случай, и двамата се засякохме в коридора пред съдебната зала. Въпреки усилията на неговия адвокат да го отмести от пътя ми, в продължение на няколко секунди се озовахме лице в лице — достатъчно за него, за да ме изгледа презрително, и за мен, за да развия абсолютна сигурност за нещо.
Открих Рик Харт в тоалетната на третия етаж.
— Вдигни си ципа и слушай, Рик. Хейзън е убил Джой Доун Тероун. Не ме питай откъде знам за това. Просто знам. Сега остава само да го докажеш.
Последва разследване, при което бяха открити достатъчно доказателства за предявяване на обвинение и адвокатите на Хейзън влязоха в отчаяна битка, за да го предпазят от необходимостта да даде ДНК проба по убийството на Тероун. Но загубиха.
Втората ни среща беше в „Три“, където го посетих в килията му на четвъртия етаж. Беше блед и небръснат, но не се беше предал.
— Сигурно си мислиш, че си направил голям удар, нали? — попита ме той.
— Ти ми кажи.
Той се взира в мен в продължение на няколко секунди, като дишаше тежко.