С алибито на Анди Джеймисън — по времето, когато беше убита жена му, той беше участвал в търговското изложение „ИнфоМарт“ в Далас — нямаше никакъв проблем с изключение на това, че си беше алиби. Други хора потвърждаваха, че е бил там, но засега не разполагахме с нищо по-солидно — запис от охранителна камера или мобилен телефон, на който лицето му да се вижда ясно. Той си оставаше съпругът на жертвата, което означаваше, че продължава да представлява интерес за разследването, докато нещо не го изключи напълно. Опитах се да си го представя с дърводелски чук в ръка, забива строителни пирони в китките и петите на жена си, а после си тръгва и я оставя да умре под ледения дъжд. Не ми изглеждаше крайно правдоподобно, но и не можех да го изключа съвсем.
Бърти подаде глава на вратата, при което очилата ѝ за четене едва не паднаха от носа, и ми направи знак да вдигна телефона.
Обаждаше се Бени и аз му казах, че имам работа за него.
— Това е добра новина — каза той. — Как иначе да слагам хляб на масата?
— Трябва да поговорим за Дебора Голд.
— Това вече не е толкова добрата новина, приятелю.
— Засега е предварителен разговор, Бени. Искам просто да ми кажеш всичко, за което се сетиш — лично, професионално, клюки, каквото и да е.
— Ако се налага, ще направя всичко по силите ми.
Бени ми каза, че тази вечер ще извежда жена си Айрина на вечеря и на кино. Аз му препоръчах мексиканската кухня.
— Любимата ми е — казах аз.
— Ai — възкликна той по мексикански.
Всъщност отиваха на Кей 27 за прочутото им меню „Сом на корем“.
Разбрахме се да се видим в кабинета му на следващия ден и аз затворих телефона, като си представях как двамата със съпругата му отиват към езерото като влюбени тийнейджъри с реставрирания му корвет модел ’67 в червено и бяло, без да мислят за римски конници или замразени глави.
14
Подписах се на последните доклади, които ми беше донесла Бърти, и върнах обаждането на Кас Сиганейро от „Газет“. Тя беше истински репортер единак от старата школа със страховита репутация, на която никога не изневеряваше. Не задаваше празни въпроси и сега си беше наумила да открие нещо. Въпреки това — макар и да не смятах, че е добра идея да ѝ го казвам — аз винаги я бях харесвал и се бях убедил, че мога да ѝ вярвам. Доколкото човек с моята професия можеше да има доверие на който и да е репортер. Беше умна, но не злоупотребяваше с това, през повечето време беше приемливо честна и наистина държеше да си свърши работата както трябва. Мисля, че в замяна тя също ми вярваше, доколкото един репортер може да има доверие на когото и да било. Причината поне отчасти беше, че се опитвах да не я прецаквам. Което ми позволяваше да я послъгвам, когато ми се наложи, и половината пъти ми се разминаваше. Когато ме попита какво ново има по случая, ѝ казах, че засега няма почти нищо, но тя ще бъде първият човек, на когото ще се обадя, когато се появи.
Кас ми обясни какво да направя, за да се покажа на монитора на нейния компютър, а тя — на моя, и за моя изненада се получи още от първия път. Когато се увери, че я виждам, тя ми показа среден пръст — обичайното предупреждение от нейна страна, че няма време за празни приказки и всичко, което си кажем, се смята за официално. Беше с очила с тъмни рогови рамки и бяла туристическа риза с къси ръкави; лицето ѝ беше все така въздълго, привлекателно и скептично, каквото го познавах от снимката, публикувана във вестника до нейните статии. Беше отслабнала с няколко килограма и беше направила нещо ново с косата си. Промените ѝ придаваха по-сериозен вид. Наместих се, така че лицето ми да застане по средата на екрана.
— Не си доспиваш — отбеляза тя.
— Може и да си права — отговорих аз. — Но имам нужда от нещо.
— Бъди по-нежен, скъпи — каза ми тя. — Не съм в настроение.
— Сигурна ли си, че наистина искаш точно това?
— О, истински мъж. Така може би ще е дори по-добре.
— Първо ми кажи дали разполагаш с нещо за доктор Голд, което да ми свърши работа.
— Не особено. През годините е водила малки войни с всякакви хора, други психолози и прочие. Доколкото разбрах, от гледна точка на бизнеса е имала златни ръце. Давала ни е няколко интервюта за неделната притурка, а и сам знаеш за съдебните процеси, в които е участвала като експерт. Но си мисля, че работата по тази линия е намалявала. След като се яви един-два пъти в техния съд, съдиите като цяло не са се обаждали повече на нея.