Чух как слушалката премина от ръка на ръка.
— Явно ви дължа една услуга, господин полицай — каза Джейна, когато Кейси вече не можеше да я чува.
— Винаги се радвам да защитавам и да служа — отговорих аз.
Затворих телефона и видях Монси и Райдаут, които прекосяваха общото помещение на път от гаража. Монси държеше обичайната си кутийка спрайт. Бяха ходили да говорят с Анди Джеймисън и сигурно идваха да докладват.
— Имате ли нещо за мен? — попитах ги, когато се приближиха.
— Докладите ще бъдат на бюрото ти четвърт час преди да се стъмни — отговори Райдаут и пъхна в устата си една дъвка „Джуси Фрут“. — Но отсега мога да ти кажа, че ми харесва за заподозрян. Всеки мъж, който ходи на студено къдрене, трябва да е виновен за нещо.
— Тц — каза Монси. — Този е истинско лайно. Ако беше решил да убие жена си, сигурно щеше да наеме банда колежани да го свършат — такива като него, с мокасини без чорапи. Те щяха да прецакат работата и всички щяха да отидат право в затвора.
Тя се отпусна на стола пред бюрото ми и отвори безалкохолното. Погледнах първо единия, после другия. После попитах:
— Това ли е?
— Съгласието не е лесно в тези трудни времена — отвърна Монси и надигна своя спрайт.
15
Забелязах, че лампичката за интеркома на телефона мигаше, и натиснах бутона. Търсеше ме Оз, който искаше да отида в кабинета му.
— Какво имаме дотук за Голд? — попита ме той, когато седнах срещу него.
Разказах му какво сме разбрали и какво не, като започнах с доклада от лабораторията и завърших с „глоуен“ и мистериозната поредица от цифри, но пропуснах собствените си драсканици.
Оз написа думата — ако изобщо беше дума — в бележника на бюрото си със златната си писалка, а след това ме накара да му повторя цифрите и ги написа под буквите, като ги подчерта на съответните места. После погледна бележника си и отсече:
— Нищо не ми говори, по дяволите.
— И на мен — подкрепих го аз. — Но продължаваме да работим по въпроса.
— Тя беше омъжена, нали? Както знаеш, аз съм от старата школа и на ваше място хубавичко щях да огледам съпруга за всеки случай. Мислиш ли, че може да е той?
— Не знам, но нейната смърт е голям бонус за него. Тя е държала контролния пакет на неговата компютърна компания. А сега цялата компания остава за него.
Оз повдигна вежди, но не каза нищо. Вместо това взе кафето си и отпи една глътка от него.
— Изпратих Монси и Райдаут да го разпитат — продължих аз. — Но те не са съгласни, че може да е той. Затова ще отида да говоря лично с него.
— Някакви други идеи? — попита Оз.
— Прекалено много — отговорих аз. — Някой от семейството, някой друг психолог, някой антисемитски култ, някой бивш пациент, скинарите, маниаците на тема края на света, дори ку-клукс-клан. Опитвам се да съкратя списъка.
Той разсеяно кимна, остави чашата на бюрото си и подхвърли:
— Тази сутрин пак ми се обади Дуайт Хейзън.
— Какво искаше?
— Говореше така, все едно си е напълнил устата със захарен сироп, и всъщност не каза нищо, за което да се хванеш, но ако изобщо съм разбрал какво имаше предвид този кучи син, то беше да оправим тази работа с Голд, защото иначе ще хвърчат топки.
Оз не изгуби нито своето, нито моето време да уточнява за чии топки ставаше дума. Дори Хейзън не разполагаше с толкова влияние, за да навреди на Оз, но аз бях съвсем друго нещо. Не се случваше за пръв път някой политик, който постоянно говори за извършени арести, да няма какво толкова да каже за обвиняването на правилния човек.
— Изборите са чак след една година — казах аз. — Как може да мисли толкова напред?
— Покажи ми един политик, който да прави нещо друго, освен да брои гласове — отвърна Оз.
— Значи не му трябва нищо друго, освен някой да отнесе присъдата — уточних аз, макар че нямаше нужда.
Оз кимна, без да отговори.
— Имаше ли някого предвид?
— Не ми каза.
Двамата се замислихме за миг.
— Да не ми предлагаш да го направя така, както иска, Оз? — попитах го аз. — Да намеря изкупителна жертва?
— Не. Да не би ти да ми го предлагаш?
— Не.
— Ти колко време си се боксирал всъщност?
Забавих се една секунда, докато сменя предавката.
— Няколко години в училище, а после за малко в полупрофесионалната лига.
— В коя категория?
— През последната година средно тежка.
— Губил ли си мач?
— Веднъж, заради аркада. В четвъртия рунд срещу един тип, на когото му викаха „Главата“. Удари ме с глава във веждата, но съдията не го видя.
— Плащали ли са ти за мач?