— Как така?
— Така ти миришат дрехите, когато се прибираш вечер вкъщи… — Тя продължи със свито гърло: — Преди, когато се прибираше вкъщи.
Кейси вдигна ръка да избърше сълзите си.
— Ей, Кейс… — казах аз и понечих да се изправя.
— Не, чакай. — Тя вдигна показалеца си, за да не отивам при нея. — Ще се оправя.
Дъщеря ми избърса последните си сълзи, закашля се и се стегна.
— Съжалявам, че се разревах.
— Няма нищо лошо да си поплачеш. Леля ти Лий е права. Сълзите са решение, а не проблем.
— Знам. Но мама казва, че не е честно жените да контролират хората, като плачат. Особено хората, които обичат. И всъщност има предвид мъжете, защото това не действа на други жени. Във всеки случай според мама е емоционално изнудване.
Кейси подсмръкна и тежко преглътна.
— Тя постоянно плаче, че вече не сте заедно. Просто не ми дава да я видя.
Не можах да измисля нещо, което да си струва да отговоря.
— Но аз не исках да кажа това — продължи Кейси. — Исках да кажа…
Тя намери една кърпичка в джоба си и се издуха в нея.
— Исках да кажа, че ако двете с Джорди сме направили нещо, с което сме виновни за нещо, аз искам да го поправим. И двете искаме.
— Какво сте направили според теб?
— Не знам, може би сме твърде привързани към приятелките си тук или прекалено много сме говорили колко ни харесва на училище. Но всичко това не е толкова важно, наистина. Искаме само да бъдем там, където сте вие двамата с мама.
Мълчаливо обмислих чутото и реших, че последното нещо, от което имаше нужда Кейси в този момент, беше да не приема предложението ѝ на сериозно. Затова заявих:
— Благодаря ти, че ми каза за доктор Голд, Кейс. И не се тревожи, не сте направили нищо, с което да сте предизвикали проблеми между мама и мен. Каквото и да решим ние двамата в крайна сметка, ще измислим как да сме заедно с вас, обещавам ти.
Тя се изправи, хвана ме за ръката и ме дръпна да се изправя и аз, а после ме прегърна и притисна глава в гърдите ми. Най-сетне отстъпи назад.
— Обичам да слушам как бие сърцето ти.
А после целуна върховете на пръстите си и ме докосна по върха на носа.
Когато момичетата си тръгнаха, за всеки случай хвърлих на полицай О’Райли един предупредителен поглед и се върнах в кабинета на Оз.
— Не мога да ти кажа кой беше — обясни ми той, когато се настаних обратно на стола срещу него. — Но едно птиче, което познавам от много време насам, ми съобщи за някакъв рейнджър, който ще пристигне в града след един-два дни, ако вече не е пристигнал…
— Той няма ли да ти се обади?
— Не и за такова нещо — отговори Оз. — Ако бях на негово място, и аз нямаше да се обадя. Ще проверява основно теб, но в неговия списък ще бъдат всички, докато не ги задраска. И не изключва и мен.
Новината беше пълна изненада за мен, но изобщо не се съмнявах какво означава. Тексаските рейнджъри са най-старата правозащитна организация в Северна Америка, а рейнджърите не са обикновени ченгета. В миналото патрулирали по ничията земя на север от Рио Гранде, но сега ги викаха за други неща: стари убийства, с които никой друг не можеше да се справи, неконтролируеми ченгета и корумпирани участъци.
— Какво ще ми проверява?
— За пръв път чувам за такова нещо, по дяволите — отговори Оз. — Но се говори, че Хейзън е накарал прокурора да провери дали не могат да обявят ръцете ти за смъртоносно оръжие. Така това, което си направил, се превръща в углавно престъпление.
Не успях да измисля никакъв отговор. Сведох очи към ръцете си, като се питах дали изобщо беше юридически възможно да се направи такова нещо.
— А онази психоложка, която са окачили на дървото — какъв ти беше проблемът с нея?
— Не беше чак такъв проблем — отговорих аз. — Просто веднъж я изхвърлих от кабинета си. Малко преди да дойдеш в управлението.
— Защо?
— Общо взето, тя ми предложи да дава положителна психологическа оценка на всеки, когото си поискам, и да къса всеки, когото не искам. И освен това да ми направи свирка.
— В замяна на какво?
— Договор с полицията за редовна работа с всички служители, гарантирани препоръки, семейни консултации за роднините на полицаите и прочие.
— А ти какво ѝ отговори?
— Този ден имах доста работа. Мисля, че споменах нещо в смисъл да внимава вратата да не я удари по задника, докато излиза от кабинета ми.
— Бърти ми каза, че ти си прекратил договора с нея. Това ли беше причината?
— Беше основната причина, но като цяло не останах с добро впечатление. Не ми беше работа да прекратявам договора, но Ханк от „Личен състав“ беше останал със същото впечатление след срещата им. Веднага след това минахме на системата, при която се въртят останалите психолози в града.