Оз отпи от кафето си и каза:
— Не ми звучи чак толкова лошо, но няма да се изненадам, ако някой отново повдигне този въпрос. Може и Да се вдигне някакъв шум, че не си подходящ да водиш разследването на нейното убийство, след като имате общо минало и прочие. Но няма да изгаряме този мост, докато не стигнем до него.
— Искаш ли някой друг да води това разследване, шефе? — попитах го аз.
Въпросът ми беше проформа и двамата го знаехме много добре; ако Оз не искаше аз да водя разследването, вече щеше да го води някой друг. Отново сведох очи към ръцете си и си спомних какво беше казал преди малко.
— Не — отговори той. — А ти?
— Не.
— Добре тогава. Какво ще кажеш да отидеш да свършиш работата, за която си положил клетва, а после да се върнеш и да ми докладваш какво си свършил?
16
Последният ден от седмицата, определена за траур на Дебора Голд според юдейската традиция, беше идеален за барбекю и фризби в парка. Аз пък отидох да се срещна с вдовеца, който беше казал на Райдаут, че ще си остане вкъщи, защото не иска да ходи на място, където не знае какво трябва да каже или да направи.
Зимата все още беше на пауза и небето беше ясно и твърдо като кристал, а въздухът сякаш режеше с острите си ръбове, когато пристигнах в къщата на Джеймисън и Голд, недалече от горния край на Стърлинг Роуд. Беше на два етажа, проектирана в архитектурния стил, който понякога наричаха „псевдоколониален“ — поне петстотин квадрата застроена площ на нещо като троен парцел, с широка веранда и четири нива терасирани цветни лехи, олимпийски басейн с трамплин и кула и малки горички от плачещи върби, които свеждаха клоните си над перфектно окосените морави. На покритата с чакъл алея за автомобили пред къщата един до друг бяха паркирани зелен хамър и кафяв лексъс.
Според досието на Анди Джеймисън той беше роден тук, имаше двама по-големи братя и се беше поддал на натиска на баща си да запише бизнес администрация в Щатския университет в Остин. Беше прекъснал още по средата на първи курс, след като и двамата му родители бяха загинали в самолетна катастрофа, недалече от Стиймбоут Спрингс, щата Колорадо. Беше използвал парите от застраховката, за да основе собствена компания за компютърни консултации и консумативи. Беше арестуван веднъж за притежание на кокаин още в гимназията и беше осъждан за шофиране в нетрезво състояние преди три години в Деня на благодарността. Бизнесът му беше на светло, внасяше редовно дължимите суми по ипотеката си, и двата автомобила бяха изплатени, а доктор Голд нямаше застраховка живот, която да отиде за него. Според слуховете беше кръшкал и на двете си съпруги още от самото начало, но никога не беше поддържал любовни афери за повече от година. Никой от хората, с които бяхме разговаряли, не си спомняше да е изразявал недоволство от доктор Голд или от брака си, така че, ако не я беше убил, той беше просто обикновен успял мъж от средната класа, който изневерява на жена си. От онези, които се обаждат в поздравителните концерти по радиостанциите за кънтри музика и се жалват за това, че им е слаб ангелът.
Когато ми отвори, облечен единствено с маркови джинси и златен ланец, първото ми впечатление беше за мъж, който наближава четирийсетте по календара, но в главата си е останал на двайсет. Той ме въведе в дневна, която със сигурност беше обзаведена от известен дизайнер, с извънгабаритна каменна камина в центъра на южната стена и бар с индиректно осветление и въртящи столчета с облегалки срещу нея. От двете страни на камината имаше вградени етажерки за книги от тъмен дъб, в които бяха подредени луксозни стари томове с кожена подвързия. Книгите някак си изглеждаха така, все едно не са докосвани, след като специалистът по вътрешно обзавеждане ги беше подредил там.
— Много е разхвърляно — каза Джеймисън, като разроши тъмната си коса с трепереща ръка.
Скоро не се беше бръснал и леко лъхаше на пот. Погледнах го, когато извади дъвката от устата си и я пусна в пепелника на масичката за кафе. Той ми махна да седна на най-удобния стол в стаята. Стаята по никакъв начин не ми изглеждаше разхвърляна.
— Искате ли нещо за пиене? — попита ме разсеяно домакинът.
— Не, благодаря.
Той намери един пакет ментолови цигари „Салем“ на масичката за кафе, изтръска една в устата си, запали я с малка бяла запалка и жадно пое дима.
— Има ли нещо ново? — попита ме той. — Малко съм изпуснал нишката.
— Все още е рано за резултати — отговорих аз. — Но по този случай се работи приоритетно.