— Стига изобщо някога да забогатееш — обади се шефът, като гледаше през рамо над покрива на кабриолета си — ти напълно ще си го заслужил, Джери, и твоето богатство няма да ти донесе проклятие. А ти, Лари, ще си умреш беден, защото харчиш твърде много пари за камшици.
— Добре де — отвърна Лари, — какво да правя, като конят ми отказва да се помръдне без камшик?
— Ти изобщо не си правиш труда да провериш дали ще върви без него. Камшикът е все в ръката ти и ако това не уморява теб, то изтощава коня. Сам знаеш, че непрекъснато сменяш конете си. А защо? Защото за миг не ги оставяш на мира и не им казваш добра дума.
— Просто нямам късмет — каза Лари. — Там е работата.
— Няма и да имаш! — рече шефът. — Късметът е много взискателен към този, при когото отива, и най-вече предпочита хора със здрав разум и добро сърце. Поне моят опит на това ме е научил.
Шефът се зачете отново във вестника си, а останалите се разотидоха при кабриолетите си.
Глава тридесет и шеста
Неделен превоз
Една сутрин Джери тъкмо ме бе нагласил между тегличите и закопчаваше ремъците, когато в двора влезе един господин.
— Добро утро, мистър Баркър — каза той. — Бих искал да се уговоря с вас да водите мисис Бригс на църква всяка неделя сутрин. Напоследък посещаваме Новата църква, а тя е твърде далеч и мисис Бригс не може да ходи дотам пеша.
— Благодаря ви, сър — отвърна Джери, — но моето разрешително е само за шест дни, така че не мога да взимам пари в неделя. Няма да е честно.
— О! — възкликна другият. — Не знаех, че разрешителното ви е за шест дни, но, разбира се, това лесно може да се промени. Ще се погрижа и за доброто ви заплащане. Работата е там, че мисис Бригс предпочита точно вие да я возите.
— С радост бих услужил на госпожата, сър, но навремето имах разрешително за седем дни и работата бе прекалено много и за мен, и за коня ми. Година след година, ту насам, ту натам, без нито един ден почивка, без нито една неделя, в която да видя жената и децата, или да отида на църква, както бях свикнал да правя преди да се захвана с тази работа. Затова през последните пет години работя с разрешително за шест дни и смятам, че е по-добре във всяко едно отношение.
— О, разбира се, всеки човек трябва да почива или да има възможност да ходи на църква, но аз си мислех, че няма да ми откажете за толкова кратко разстояние, и то само веднъж на ден. Следобедите и вечерите ще ви бъдат свободни, а ние, както знаете, сме много добри клиенти.
— Да, сър, така е, и аз съм ви благодарен за всичко, затова винаги с радост и гордост бих услужил на вас и госпожата. Но от неделите си не мога да се откажа, сър, не, наистина не мога. Чел съм, че бог създал човека, а после конете и всички други животни. Щом го направил, определил един ден за почивка и им заповядал всички да почиват един ден от седмицата. Според мен, сър, той сигурно е знаел кое е добро за тях, а аз с положителност знам кое е добро за мен. Сега, след като си почивам един ден, се чувствувам по-силен и по-здрав. Конете също са бодри и не се изтощават така бързо. Всички кочияши, които работят по шест дни, са на това мнение, а да не говорим, че сега имам повече спестени пари в банката, отколкото когато и да било преди. Що се отнася до жената и децата — боже опази! Не биха се съгласили да работя седем дни за нищо на света!
— Е, тогава няма да настоявам мистър Баркър, ще попитам на друго място — каза господинът и си тръгна.
— Няма как, момчето ми, трябва да си запазим неделите — обърна се Джери към мен. — Поли! — извика той. — Поли, ела тук!
Тя беше при нас след минута.
— Какво има, Джери?
— Виж, мила, мистър Бригс иска да карам мисис Бригс на църква всяка неделя. Казвам му, че разрешителното ми е за шест дни, а той ми вика: „Извади си разрешително за седем дни, а аз ще се погрижа да си получиш своето.“ Знаеш, Поли, че те са много добри клиенти. Мисис Бригс често пазарува с часове или ходи на гости, но си плаща честно и щедро като истинска дама. Няма подбиване на цената, няма от три часа да прави два и половина, както правят някои. Да не говорим колко почтено е за конете, вместо да препускат към гарата, за да могат закъснелите ленивци да хващат влаковете си. Не изпълня ли обаче това нейно желание, много вероятно да ги изгубим като клиенти. Ти какво ще кажеш, женичке?
— Ще кажа това, Джери — отвърна тя, като говореше много бавно, — че дори мисис Бригс да ти дава по една златна лира всяка неделя, за нищо на света не бих искала отново да работиш по седем дни. Знаем какво значи да нямаш недели, а сега знаем и какво значи те да бъдат само наши. Слава богу, печелиш достатъчно добре, за да живеем, макар понякога да ни е трудно да плащаме за сеното и овеса, за разрешителното и наема. Но скоро Хари също ще започне да припечелва, а аз предпочитам да живея по-мизерно, но никога да не се връщат онези ужасни времена, когато не можеше да отделиш и минутна за децата си, когато не можехме да отидем на църква заедно или да прекараме един щастлив спокоен ден. Боже опази, тези времена никога да не се връщат! Това казвам аз, Джери.
— Същото рекох и аз на мистър Бригс, скъпа, и смятам да удържа на думата си. Затова не се разстройвай, Поли! — Тя вече плачеше. — И два пъти повече да печелех, за нищо на света не бих се върнал на старото положение, така че всичко е наред, женичке. Сега искам да се развеселиш, а аз трябва да отивам на пиацата.
Изминаха три седмици от този разговор, а поръчки от мисис Бригс нямаше, което означаваше, че трябваше да разчитаме само на пиацата. Джери го изживяваше доста тежко, защото там работата бе далеч по-неприятна както за коня, така и за човека. Поли обаче винаги го ободряваше с думите: „Нищо, татенце, нищо“ и добавяше:
Прави си своето добро,
за друго не мисли.
Ще дойде правдата сама,
когато не я чакаш ти.
Скоро на пиацата се разчу, че Джери е изгубил най-добрия си клиент, разчу се и причината. Повечето от мъжете го обявиха за глупак, но двама-трима взеха неговата страна.
— Ако работниците не държат на неделите си, скоро и тях няма да им оставят. А на неделя имат право и хората, и животните. По божи закон всеки има един ден почивка, а и според английските закони е така. Аз смятам, че трябва да пазим правата, които ни дават законите и да ги съхраним за децата си.
— Хубаво говорите вие, вярващите — рече Лари, — но аз винаги предпочитам да изкарам по някой шилинг, когато мога. Освен това не вярвам на религията, защото не виждам вашите религиозни хора да са по-добри от останалите.
— Ако не са по-добри — намеси се Джери, — това значи, че не са искрено религиозни. По същата логика можеш да кажеш, че законите в нашата държава не са добри, защото някои хора ги нарушават. Ако човек дава воля на гнева си, говори лошо за съседа си и не си плаща дълговете, той не е религиозен. Изобщо не ме интересува колко често ходи на църква. Но ако някои хора са подли и нечестни, това не прави религията по-неистинска. Истинската религия е най-доброто и най-вярното нещо на света и единственото, което може да направи човек щастлив, а света по-добър.
— Ако религията беше толкова добра — обади се Джоунс, — твоите религиозни хора нямаше да ни карат да работим в неделя. А ти знаеш, че много от тях го правят. Ако питате мен, религията не е нищо друго, освен измама. Че нали ако ги нямаше богомолците и тия, дето ходят на църква, едва ли някой от нас щеше изобщо да излиза в неделя. Но те имат своите привилегии, както ги наричат, а аз нямам. Затова очаквам някой от тях да отговаря за душата ми, ако аз самият не успея да я спася.
Няколко мъже изръкопляскаха на тези думи, но Джери рече:
— Това може и да звучи добре, но не е вярно. Всеки човек трябва да се грижи за собствената си душа. Не можеш да я оставиш пред чуждата врата като подхвърлено дете и да очакваш друг да се грижи за нея. Нима не разбирате, че ако винаги седите на каприте си в очакване на клиенти, хората ще си кажат: „Ако ние не го вземем, някой друг ще го стори. Очевидно той няма нужда от никаква неделя.“ Ала те не проникват до същината на проблема, иначе щяха да разберат, че ако не идват за кабриолет, нашето стоене тук става безсмислено. Но хората не обичат да се задълбочават. Така им е по-удобно. Ако обаче вие, които работите в неделя, не се борите за своя почивен ден, никой друг няма да ви го даде.