Китаецът побърза да признае:
— Тайно ги взехме.
— Уф! Значи съм прав! Винету и Поразяващата ръка сигурно се чувстват тук в пълна безопасност, за да се разделят с пушките си. Вие сте крадци. Знаете ли какво ще направя с вас? Заслужавате смърт!
При тези думи китаецът се хвърли на колене, вдигна ръце и горещо се замоли:
— Не ни убивай!
— Наистина би трябвало да ви пречукаме, но вие сте жълтокожи крастави чакали, с чиято кръв никой храбър воин няма да изцапа ножа си. Ако направите каквото ви заповядам, ще ви пуснем да си вървите.
— Кажи, о, само кажи! Ще го изпълним!
— Добре! Защо откраднахте пушките? Та вие не можете да ги използвате, защото не сте ловци.
— Искахме да ги продадем, тъй като сме чували, че струват страшно много пари.
— Ние ще ги купим от вас.
— Наистина ли? Истината ли казваш?
— Аз съм вождът на команчите. Името ми е Токви Кава, което на езика на бледоликите означава Черния мустанг. Чували ли сте за мен?
Да, те бяха чували за него, и то нищо добро, бяха чували толкова лоши и страшни неща, че смъртно изплашен китаецът отговори:
— Черния мустанг!? Да, познаваме те по име!
— Тогава щом знаеш колко велик и прочут вожд съм аз, ще знаеш и че винаги говоря истината. Ще купя от теб пушките.
— Колко ни даваш за тях?
— Повече, отколкото би ви дал всеки друг.
— Какво е то?
— Вашия живот. Подобна кражба се наказва със смърт. Но в замяна на пушките ще ви подаря живота.
— Живота ли? Само живота? — попита китаецът разтреперан и разочарован.
— Не ти ли стига? — изсъска индианецът. — Нима могат такива негодници като вас да получат нещо повече от живота си? Какво искате още?
— Пари.
— Пари! Значи метал! Щом желаете метал, можете да получите и този, от който са направени ножовете ни. Те са толкова остри, че в телата ви ще влезе достатъчно голяма част от тях. Искате ли?
— Не, не! Пощади ни! — простена китаецът. — Искаме да останем живи, задръж пушките!
— Тези думи са цяло щастие за теб, жълта жабо! А сега слушай какво още ще ти заповядам! Поразяващата ръка и Винету много скоро ще забележат, че карабините им са изчезнали. Ще се вдигне страшен шум. Те ще търсят и ще разпитват. Какво ще правите тогава?
— Ще мълчим.
— Така и трябва. Не бива да казвате нито дума, иначе те ще ви убият, понеже крадците сте вие. Но не бива да споменавате и за нас, защото научат ли, че сме се срещнали и сме разговаряли, всичко ще отгатнат, а в такъв случай пак сте загубени. Ще изпълните ли заповедта ми?
— Ще мълчим като риби!
— Това и искам от вас, защото издадете ли, че сме били тук, ние ще се върнем и ще ви отмъстим. Ще умрете на кола на мъчението след невиждани изтезания. А сега още един въпрос: известни ли са ви имената Илчи и Хататитла?
— Не.
— Така се казват конете на Винету и Поразяващата ръка. Дали тези благородни животни са също тук?
— Не знаем, но да не би те да са врани жребци с къдрави гриви?
— Да. Ти видя ли ги?
— Не съм. Един ловец говори за тях, след като ги забелязал пред вратата.
— Те са. Къде се намират в момента?
— В склада, дето е ей там, зад нас. Чухме, че там са ги отвели.
— Тогава нямаме повече работа с вас. И тъй — ще мълчите за всичко, каквото се случи, за онова, което видяхте и чухте, иначе ще заплатите предателството със смъртта си, както ние платихме пушките с живота ви! А сега можете да си вървите!
Той тегли на всеки от тях по един ритник и двамата китайци изчезнаха в тъмнината на нощта, радостни, че макар и да им бяха отнели плячката, все пак успяха да си спасят живота.
— Уф! Големи късметлии излязохме! — каза вождът на своите хора с нескрито задоволство в гласа. — В ръцете ни са омагьосаната пушка, Мечкоубиеца и Сребърната карабина. Ще им вземем и жребците, които с изключение на моя мустанг нямат равни на себе си.
— Нима Токви Кава има намерение да отиде до склада? — попита го онзи индианец, който под името Юварува беше влязъл в шопа, за да шпионира.
— Да не би моят брат да мисли, че не бива да посягам на тези коне? Ако не беше моят мустанг, те щяха да са най-добрите жребци от едната Голяма вода до другата. Ще ги отмъкнем, защото навярно струват не по-малко от пушките, които взехме от онези жълтокожи обесници с дългите плитки.
— Нека Токви Кава не забравя, че не е изключено това да струва кръв.
— Защо?
— Винету и Поразяващата ръка сигурно са оставили пазач при конете.