И Босуърт почука с показалеца на лявата ръка по съчетание от римски цифри и една-единствена буква „d“ в единия ъгъл.
— Проста работа: както и всяка иманярска карта, дето има реална стойност, така и тази се основава на разстояния спрямо дадена точка. Обаче не върши никаква работа, ако не разполагаме с всички релевантни разстояния. Освен това, дори и да ги имаме всичките, пак се нуждаем от местонахождението на основната изходна точка. В този смисъл можем да разглеждаме самата карта като изобретателен пример за фокусническа измама. Защото в крайна сметка колкото повече търсиш онова, което смяташ за най-меродавно насочващо указание, толкова повече се отдалечаваш от реалното намиране на самата статуя. Звучи абстрактно, но в действителност всеки фрагмент предлага една-единствена единица полезна информация. Погледнете копието отново, особено демона в средата.
Впих очи в документа и дребната диаболична фигурка, която Босуърт сочеше. Сега, съсредоточавайки се изцяло и най-вече отблизо разглеждайки черепа й, успях да забележа голяма прилика с показаната ми от Стъклър костна статуя. Това тук на рисунката бе нейна възгруба, надраскана схематично версия. Заобикаляше я надпис, изписан в кръг около нея.
— Quantum in me est — прочете ми го Босуърт, сетне го преведе. — Колкото или което е в мен. Но може да се тълкува и доста по-широко, в смисъл същественото е в мен…
— Не разбирам — рекох аз. — Това е само повърхностна рисунка на Черния ангел.
— Не, не е — ядоса се Босуърт от неспособността ми да направя връзките, които той бе успял да направи. — Вижте тук и тук.
Треперещият му показалец се плъзна по листа.
— Това са човешки кости.
Прав беше Босуърт. Рисунъкът не бе толкова схематичен, напротив — фигурата бе от кости и в самата илюстрация бе вложено голямо умение. Не се забелязваше от пръв поглед, нужно бе човек да се позагледа и да размисли.
— Виждате, че цялата илюстрация е от човешки кости, нали? Те са от костницата в Седлиц. Тук имаме описание на пресъздаването на Черния ангел. Това е костната статуя, чиято роля е да прикрива действителното местонахождение на криптата и повечето от търсачите не са успели да разчетат тази възможност — увлечени в погрешна посока поради маниакален стремеж да се доберат до другите фрагменти, гледащи с недоверие на тази част вероятно поради относителната й известност. Онези, които са разпознали действителното послание тук, са запазили истината за себе си, но вече са разширили търсенето си, включвайки в него и костната репродукция. Ето аз например съумях да видя тази връзка и ако въпросният Брайтуел е достатъчно наблюдателен, ще е съумял и той. Статуята изчезва някъде през миналия век, но има слухове, че са я виждали в Италия преди избухването на Втората световна война. След това вече следите й абсолютно се губят. Вярващите издирват не само фрагментите, но и хората, които ги притежават, и то поради надеждата, че някой от тях ще е скрил и костната статуя. Именно по тази причина и Гарсия е направил въпросната репродукция в апартамента си. Костната статуя не е символ, тя е ключът към истинската.
Опитвах се да осмисля всичко, което Босуърт ми каза по този объркан начин.
— Защо ни съобщавате всички тези неща? — изведнъж запита Луис, проговаряйки за пръв път след влизането ни в дома на бившия агент.
— Защото желая да бъде намерена — отвърна Босуърт. — Желая да се убедя, че тя наистина съществува на този свят. Сам няма да мога да свърша тази работа, вече съм много болен. Но пари имам достатъчно. Намерите ли я, ще уредя да ми бъде донесена. На вас ще ви платя добре за труда.
— Не ми обяснихте защо сте разкопавали пода в манастира на Сет Фон?
— Там трябваше да бъде един от фрагментите — каза Босуърт. — Бях му проследил пътя. Отне ми пет години да проучвам и съпоставям слухове и полуистини, но успях. Както и много други ценни вещи, така и той е бил местен през Втората световна война. Намирал се е в Швейцария, но сетне са го върнали във Франция. Разбира се, това е станало, когато вече са били налице нужните за това условия и безопасност. Би трябвало да бъде точно там, където го потърсих, но го нямаше. Някой го беше отнесъл за пореден път. Само че този път вече знаех къде.