„Храна за тях не ще има, ще ходят вечно жадни; ще се крият… ще се бунтуват срещу синовете човешки…“
Мърнос извърнал глава към екраните и Куин, главния му сътрудник. Отличен професионалист бил този бивш военен. В началото Стъклър се цупел и пазарял, не искал да плаща заплатата, която си поискал Куин, но Мърнос настоявал, че той напълно си я заслужава. И другите от екипа по сигурността били достатъчно добри и до един собственоръчно одобрени от Мърнос, макар и не чак на нивото на Куин.
Дори и при това положение Мърнос смятал, че броят им не е достатъчен, организацията не е на нужното ниво, при това не по негова вина.
В същия миг на стенен панел ритмично засвяткало алармено устройство, придружавал го тънък звуков сигнал.
— Пробив на вратата! — възкликнал Куин. — Някой отваря вратата!
Това просто било невъзможно. Тя се отваряла само отвътре или посредством монтираната в колите дистанционна апаратура, а всички налични автомобили били отдавна прибрани. Мърнос уголемил мониторния образ, сторило му се, че до вратата забелязва фигура, а от близка горичка май че излизала кола и се насочвала към нея.
„… и ще настъпят дни кървави на кланета, разрушение и смърт…“
И в следващия миг екраните угаснали.
Мърнос скочил на крака и вече тичал към вратата, когато прозорецът избухнал навътре, разбивайки се на стотици парченца. Куин поел в тялото си първите куршуми и практически дал на шефа си възможността да се измъкне. Мърнос стремително изхвърчал от помещението сред същинска градушка от куршуми. Те рикоширали от множеството метални предмети, пищели пронизително, надупчили стената на решето. Стъклър бил в стаята си на горния етаж, но междувременно глъчката го разбудила. Движейки се по основния коридор на дома, Мърнос чувал виковете му над себе си. В същото време някъде в къщата издрънчал и се разбил още един прозорец. Влизали и от там! От кухнята изскочил дребен мъж с оръжие, приличал на привидение в полумрака и Мърнос стрелял в него, продължил да стреля в движение, тичайки към стълбището. На първата площадка имало висок прозорец в типично готически стил, по него отвън пробягала сянка. Черна форма се изкачвала вертикално нагоре по стената към втория етаж. Мърнос се опитал да извика високо, да предупреди Стъклър, но се спънал в поредното стъпало и залитнал, а шумът заглушил думите му. Заловил се за парапета, но пръстите му попаднали на нещо мокро и безсилно се плъзнали по дървото. Сетне видял кръвта по тях, усетил шока и когато навел очи към ризата си, съзрял разширяващото се по нея петно, а в този миг дошла и болката. Повдигнал пистолета, очите му затърсили нападателя, тогава усетил и второто попадение в бедрото си. Извивайки гръб в истинска агония, главата му се ударила в ръба на стъпалото, затворил очи и се опитал да укроти острата болка. Когато ги отворил, на горната площадка пред него стояла жена и гледала право в него. Формите на тялото й изпъквали ясно дори и под черните дрехи, очите й били зелени и от тях струяла омраза. В ръка държала пистолет.
Мърнос инстинктивно затворил очи, тогава дошла и смъртта.
Брайтуел оставил мерцедеса пред самата къща, влязъл в нея, а госпожица Заан го отвела направо в подземието. Минали покрай стелажите със скъпите отлежали вина и се насочили към вече отвореното скривалище, спрели пред огромната черна костна фигура. Пред нея коленичел Стъклър, облечен в копринената си пижама. Върху косата му червенеела кръв, но иначе не бил ранен.
Един от нападателите пристъпил към Брайтуел, поднесъл му трите пергамента, вече извадени от разбития стъклен шкаф. Той ги предал на Заан, без да ги поглежда, очите му били вперени нагоре във високата черна форма. Главата му стигала едва до гръдния кош на Ангела, сглобен от множество ребра, тазови кости, лопатки и други в сполучливо подобие на гръдна броня. Брайтуел пристъпил напред, свил пръсти в юмрук и с все сила го забил в статуята. Костите изпукали под тежкия удар.