— Хайде тогава — заканил се Рийд. — Ела да те видя колко струваш!
Вдигнал юмруци, раздвижил се на краката си, препречвайки посоката, в която се движел Бартек, в случай че мъжът понечи да го гони. Но в същия миг усетил воня на загнило и тя му напомнила за нещо…
— Отчето, а!? — рекъл тих глас някъде съвсем наблизо и енергията сякаш напуснала тялото на Рийд.
Обърнал се и видял Брайтуел просто на сантиметри от себе си. Отворил уста да проговори, но острието потънало в него така бързо, че от устата му излязъл само един-единствен жаловито болезнен стон. Чул тичането на дребния, онзи вече гонел Бартек. Видял и жената — стройна, с дълга черна коса, скачала като пантера след другия.
— Ти се провали — рекъл Брайтуел.
Привлякъл Рийд към себе си, притиснал го с лявата ръка, докато дясната с ножа продължавала да пори стомаха му нагоре и все по-нагоре. В следващия миг устните му докоснали тези на Рийд. Свещеникът се опитвал да го ухапе, успял, но Брайтуел не отслабвал натиска и продължавал да притиска устни в неговите. И така докато Рийд потръпнал конвулсивно и издъхнал в ръцете му.
Госпожица Заан и дребният мъж се завърнали чак след половин час. Тялото на Рийд вече лежало заровено под шумата на храсталака около дърветата.
— Изпуснахме го — рекла тя.
— Няма значение — отсякъл Брайтуел. — По-едрата риба я хванахме. Ще има и още.
И все пак отправил поглед с надежда в мрака натам, накъдето избягал Бартек, сякаш все пак очаква да сложи ръка и на по-младия свещеник. Постоял малко така на същото място, сетне въздъхнал, като че се отказва от възможността, и се върнал при другите и колата. Сетне поели на юг. Имали да направят още едно посещение.
Минало известно време, от гората излязла слаба фигура. Наложило се по-обстойно да потърси сред дърветата, но намерил скритото сред стари листа, камъни и гнили клонки заклано тяло. Внимателно почистил лицето на покойния си приятел, седнал на земята и взел главата му в скута си. Сетне дълго се молил за душата му.
Недо седял в малкия офис на гърба на своя магазин. Вече почти се съмвало, вятърът отвън полюшвал клоните на дърветата, разклащал старите противопожарни стълби. Надвесен над бюрото си, с помощта на четчица Недо почиствал прахта от извивките на фина костна брошка. Вратата отвън се отворила, но Недо не чул шума поради вятъра и ритмичното потропване от удрянето на стълбите в сградите. А сетне не усетил и стъпките по пода на предното помещение, толкова много бил унесен в деликатната ювелирна задача. Реагирал едва когато завесата се помръднала и нечия сянка паднала право върху му.
Повдигнал очи, пред него стоял не друг, а самият Брайтуел. Зад Брайтуел имало жена. Косата й била гарвановочерна, блузата — разтворена на гърдите, виждала се кожата й — сякаш оживяла от множество татуирани очи и лица, по които играели странни гримаси.
— Разказваш наляво и надясно разни неща, а, г-н Недо — обадил се Брайтуел, а по лицето му играела усмивчица. — Прекалено много говориш. Значи доста време сме те търпели, но…
Поклатил глава тъжно, а огромният пръстен подпухнала плът на врата му се разклатил и разиграл на талази.
Недо оставил четката и погледнал Брайтуел в очите. Към очилата му на метална скоба имало монтирани чифт лещи за специално увеличение, когато работи с миниатюри. През тях виждал Брайтуеловия образ измамно разкривен — очите му изглеждали по-големи, устата му — по-пълна, а моравочервената маса над яката по-издута от всякога преди. Струвало му се, че последната всеки миг ще се пукне като назрял цирей и ще разпрати навсякъде около себе си струи кръв и гной, изпразвайки Брайтуеловото тяло от отровното му съдържание, изгаряйки като киселина всичко, върху което то попадне.
— Направих онова, което бе правилно — рекъл Недо. — Та макар и да бе закъсняло.
— На какво си се надявал? На изкупление ли?
— Може би пък да.
— На земята тях не чака ги ни мир, нито покой, нито опрощение… — цитирал Брайтуел. — Не ще ги осени радостта да отгледат бъдещи поколения, но ще видят как загива всичко, що любят, и горко ще оплакват кончината на синовете си, ще молят за прошка вечно, но няма да я получат, както няма и мир да им бъде даден…
— Аз Енох го зная не по-зле, но не съм като вас. Вярвам в светото причастие, в опрощаването на съгрешилите…