— Ще се връщате ли в Ню Йорк тази вечер? — попитах Луис.
Той кимна.
— Ще се поогледам да се запозная с този Джи Мак.
Поколебах се дали да му давам съвети, но реших, че така е по-добре.
— Струва ми се, че е по-разумно да почакаме малко.
Луис наведе глава на една страна, присви очи, потупа с ръка по седалката на стола. Иначе имаше олимпийско спокойствие и тези движения издаваха направо експлозивни емоции.
— И защо така ти се струва? — попита ме равно.
— Виж, честно, така бих постъпил аз на твое място — отвърнах, гледайки го в очите. — Ти ще се появиш там разлютен и ще раздаваш правосъдие, нали? Е, всички засегнати, всички, които имат някаква информация около Алис, колкото и да са непукисти, тутакси ще се покрият и после върви ги търси. Независимо дали те познават или не. Щом в техните среди тръгне приказката кой кого дири, всичко живо ще си плюе на петите — сам знаеш, че е така. И за беля ако случайно въпросният човек ти се изплъзне, сетне ще трябва целия Ню Йорк наопаки да го обърнем, за да го открием, а това ще струва ценно време. За този тип нищо не знаем. Значи първо трябва да се промени това положение — да съберем информация. Ти сега си мислиш за възмездие и разплата, разбирам. Но ще им дойде времето. Искаш да отмъстиш за жената, добре, но първо дай да намерим дъщерята — това е приоритетната задача. Виж, Луис, познаваш ме — направо настоявам да задържиш топката.
В същото време тактиката, която предлагах, също съдържаше рискови моменти. Джи Мак вече знаеше, че някой си задава въпроси за Алис. Приемем ли, че Марта е права и на дъщеря й се е случило нещо лошо, то сводникът имаше две възможности: едната — да си кротува, да се прави, че не знае нищо, в същото време да предупреди жените си да се държат в тон с това. Другата бе да се покрие. Лично аз се надявах нервите му да издържат поне докато ние се доберем до него. Имаше резон в това — беше сравнително нов в занаята, щом като Луис дори и името му не бе чувал. Беше и млад, а това обичайно означава още и достатъчно арогантен, за да се изживява като баровец на улицата. Още повече, че бе успял да организира свой бизнес не къде и да е, а точно в Пойнт — място, дето не е лъжица за всяка уста и това е факт. На негово място всеки би си пазил завоювания с усилия периметър, би се отказал само когато и ако това стане абсолютно наложително.
Настъпи продължителна тишина. Луис обмисляше казаното от мен, преценяваше своите възможности.
— Колко да я задържа? — попита той след известно време.
Обърнах очи към Уолтър, от него зависеше много.
— Двайсет и четири часа — каза той. — Толкова ми е нужно, за да науча онова, което ви трябва.
— Значи ще го притиснем утре вечер — рекох аз.
— Ние, а? — попита Луис.
Изгледа ме втренчено, добави:
— Това е лично.
— Зная.
— Дай да сме наясно по въпроса. Ти постъпваш както си знаеш, аз твоите методи ги уважавам, но тук за съвест като твоята място няма. Ти си човек на съмнението, затова без теб. Същото важи и за всички останали.
И очите му за миг се плъзнаха върху Уолтър. Усещах, че Коул понечи да реагира, затова се пресегнах и докоснах рамото му, той видимо изпусна парата. Знаех какво би могъл да каже. Уолтър никога не би участвал в нищо, което нарушава прекалено строгия му морален кодекс. И днес, макар и без значка, той пак си бе ченге по душа, при това много добро. И нямаше никаква необходимост да се оправдава или обяснява пред Луис.
Повече не говорихме по въпроса. Всичко бе ясно. Поканих Уолтър да използва телефоните в офиса и той се захвана да върти разни номера. Луис отиде да разбуди Марта, която щеше да отведе със себе си в Ню Йорк. Ейнджъл ме чакаше на предната врата.
— Тя за вас двамата знае ли? — попитах го аз.
— Досега не сме се виждали — отвърна той. — Да ти кажа истината, дори не вярвах, че има семейство. Е, зная къде е роден, но все съм си представял, че е отрасъл някъде из дивото сам, сетне тръгнал по широкия свят. Обаче тази жена е умна. Ако досега не ни е усетила, скоро ще загрее. Тогава ще видим.