— Хей, хора, затворени сме.
Дебелият спря за миг, десният му крак замръзна на сантиметри над пода, а Хари с удивление зърна захвърлен необелен фъстък току под подметката му.
Следващата секунда кракът настъпи фъстъка, черупката се огъна…
А Хари внезапно се намери пред дебелия, огромното разплуто лице на сантиметри от неговото, очите впити в неговите. Сетне преди още да е възприел присъствието му, огромното туловище се оказа отляво, сетне отдясно, сетне отново току пред него, като дебелият през цялото време шепнеше нещо на непознат за Хари език. Думите се сливаха в неразбираем, словесен шипящ порой от звуци — меки и твърди съгласни. Всъщност конкретният смисъл бе мъглив, но подтекстът — повече от ясен.
Махни се от пътя ми! Махни се или ще съжаляваш!
Лицето на дебелия се размаза, тялото му се разлюля като исполинска камбана, гласът му забумтя в съзнанието на Хари като Йерихонска тръба и съвсем го замая. Хари се олюля, губеше равновесие, чувстваше се отвратително. Повече от всичко му се прииска това небивало мъчение да спре. Защо никой не му помогне? Къде е Мигел, по дяволите?
Хари протегна ръка встрани, потърси опора на бара.
В същия миг движението около него мигом спря.
Сега ясно чу звука на смачкващата се фъстъчена черупка. Дебелият си бе на онова място, където бе преди — на шест-седем метра от бара, а спътникът му току зад него. И двамата гледаха в Хари, а пълният се усмихваше леко, сякаш повтаряше наум известна само нему и на Хари малка тайна.
Махни се от пътя ми.
В далечния ъгъл Хари забеляза седнал мъж — беше Октавио, човекът, който се занимаваше с курвите, прибираше процент от хонорарите им срещу протекция и на свой ред част от него даваше на Хари.
Значи това не е моя работа — рече си Хари, кимна с глава и се залови с чистенето, което бе захванал, преди да влязат онези двамата. Забърса разсипаната по пода бира, хвана метлата. Успя някак да измете, сетне се измъкна на пръсти като гузен, влезе в малката тоалетна зад бара, поседна на клозетната седалка и така остана известно време, докато си пое дъх, а ръцете му жестоко трепереха. После повърна с все сила, като едвам се държеше прав на разтреперените си колене.
Когато се върна в кръчмата, дебелия и другаря му вече ги нямаше, очакваше го само Октавио, но и той не изглеждаше много по-добре от самия Хари.
— Как си? — попита го сводникът.
Хари преглътна, още усещаше жлъчната течност в устата си.
— Виж, налага се, значи по-добре е да я забравим тая работа… с тия двамата, чат ли си? — предложи Октавио.
— Да, да, абсолютно.
Октавио посочи към бара, показа с пръст бутилка с бренди на най-горната лавица. Хари отиде, взе шишето, наля направо в голяма чаша. Съзнаваше, че Октавио няма да се церемони с конячена чашка, не и този път. Мексиканецът хвърли двайсетачка на бара.
— Сипи и на теб — рече той.
Хари си сипа, без да се колебае, с мъка удържаше тремора на ръката.
— Имаше едно момиче… — започна Октавио. — Не беше местно. Чернокожа мексиканка.
— Помня я — отвърна Хари. — Тук беше тази вечер, видях я. Нова е, нали? Рекох, че е от твоите…
— Хм — неопределено изръмжа мексиканецът, — няма да се връща.
Хари повдигна чаша към устните си, внезапно разбра, че няма да може да отпие. Отново го задави вкус на жлъчка. Вера… така се казваше онова момиче. Вера. Беше я питал за името. Не че тези жени работят под истинските си имена. Беше говорил с нея веднъж-дваж, ей така. Тя поначало бе тук съвсем отскоро. Два дни, може би три? Не повече. Много беше хубава, прекалено симпатична за проститутка.
— Хм, е, добре — изхъмка Хари.
— Аха — откликна Октавио.
И това беше всичко. Имало едно момиче, после го нямало. Изчезнало.
В „Спайхоул“ бяха заети само три стаи. В едната бе отседнала млада двойка на път за Мексико. Младите се дърлеха, все още раздразнени от дългото, некомфортно пътуване, както често става в такива случаи. След малко ще замълчат, нацупени и двамата, ще сумтят и въздишат, ще избягват погледите си. Сетне момчето ще направи първия жест за примирие. Ще излезе в горещата нощ и ще се върни с купени от автомата край офиса кутийки студено безалкохолно. Ще докосне с охладения метал голия кръст на момичето, а то ще потрепне от допира. Тогава момчето ще посегне да го целуне и ще каже, че съжалява. И тя ще го целуне, ще отпият от студената течност и скоро и жегата, и обидата, и споровете ще бъдат забравени.
В съседната стая имаше мъж. Седеше на леглото, облечен в жилетка, гледаше мексиканска телевизионна шоуигра. За стаята бе платил в кеш. Би могъл да прекара нощта в Юма, защото имаше работа там на следващата сутрин, но по лице го познаваха и избягваше да се навърта в града по-дълго от необходимото. Затова често отсядаше в този мотел и гледаше по телевизията как разни наивни двойки печелят награди по стойност по-малки от наличните пари в портфейла му.