Руис зяпна и тъкмо да каже нещо, пълният го удари силно в гърлото и го отхвърли назад към стената. Заболя го ужасно, а в същото време нещо в него сякаш се сви, сигурно бяха смазани малки и деликатни, но важни телесни центрове. В следващата секунда вече се давеше за въздух, просто не можеше да диша. Опита се да каже нещо, но думите не излизаха. Свлече се надолу по стената, а в този миг дойде и втори удар. Вече падаше на пода, когато лицето му потъмня — задушаваше се, гръклянът му бе премазан. Пръстите му инстинктивно задраскаха гърлото и устата, чуваше някакво щракане, като че далечен часовник отброяваше последните му мигове. Двамата обаче вече не му обръщаха внимание. Дебелият заобиколи бюрото, прекрачи тялото на пода и протегна ръка, за да включи шалтера за надписа, че свободни легла няма. През това време другият бързо прелисти регистрационните карти на отседналите.
— В едната стая има двойка — информира той дебелия. — В трети номер е мъж. Името изглежда мексиканско. В дванайсет има жена, записана е с името Вера Гудинг.
Дебелият не отвърна. Сега стоеше над Руис, загледан в премазаното гърло и струящата от ъгълчетата на устата смес от кръв и слюнка.
— Аз ще се захвана с двойката, а ти се оправяй с мексиканеца — рече след малко.
Сетне клекна край Руис със забележително леко, почти грациозно движение, до известна степен подобно на огъването на лебедова шия — нещо необяснимо предвид огромната тлъстина по него и провисналото шкембе. Протегна ръка, отмести разпиляната върху челото на младежа коса. От вътрешната страна на ръката му между лакътя и китката се мярна странен белег. Приличаше на двузъбна вила — с два шипа, сякаш неотдавна прогорени в кожата и плътта. Дебелият хвана Руис за брадичката и завъртя главата му от ляво на дясно.
— Какво мислиш, да го отнесем ли на нашия мексикански приятел? — запита човекът в синьо. — Той с кости добре работи.
— Прекалено много усилия — възрази дебелият.
Тонът бе заповеднически, прозвуча като окончателно решение. Сетне хвана косата на умиращия, отново завъртя главата му и се наведе ниско, съвсем над нея, разтворил уста. В предсмъртната си агония Руис забеляза розов език и заострени на ръбовете зъби. Опита се да протестира, но изплю само малко червена течност, а дебелият впи устни в неговите, докато пръстите му силно притискаха бузите на Руис, за да разтворят челюстите достатъчно. Младежът напрегна останалите си сили в опит да се отдръпне, но те не бяха достатъчни да отхвърлят мъжа над него. Идваше краят. Някаква дума се мярна в съзнанието му, Бог знае откъде.
Брайтуел.
Какво ли означава Брайтуел?
Тялото потрепери, отпусна се, краката се сгърчиха в последни конвулсии, сетне замряха. Дебелият се отдръпна и се изправи.
— На ризата имаш кръв — рече онзи в синьо на Брайтуел.
В гласа му звучеше досада.
Дани Куин наблюдаваше момичето, което грижливо лакираше ноктите на краката си. Лакът бе смес от лилаво и червено. Цветът създаваше илюзията, че пръстите й са контузени, наранени. Така мислеше Дани, но на глас нямаше да го каже. Доволен бе от себе си — тъкмо се бяха любили, сега почиваше и преживяваше в съзнанието си току-що изпитаната наслада, любувайки се на голите й форми. В подобни моменти Дани обичаше Мелани дълбоко и искрено. Иначе изневеряваше на приятелката си и това вероятно щеше да продължава, макар че всяка вечер се молеше Господ да му дава сила да й бъде верен и духом, и телом. Понякога се питаше какво ли ще се случи, ако тя някак научи за другия му живот — скрития от нея. Дани много обичаше жените, обаче умееше да прави разлика между секс и любене. Сексът поначало не означаваше почти нищо за него — какво толкова, задоволяваш си нуждата и край. Все едно да се почешеш по място, дето те сърби. Така де — представи си, че дясната ти ръка е счупена, а те сърби гърбът. Ще се почешеш с лявата и готово. Като си помисли човек, по-добре е да се почешеш с дясната, но сърбежът си е сърбеж и толкова. Няма ли я Мелани — а работата й в банката понякога предполагаше двудневно, дори тридневно отсъствие от дома, — Дани ще си потърси нещо друго, за да си направи удоволствието. На жените, които си намираше, обичайно казваше, че е ерген. Някои от тях дори и не питаха — все им беше едно. Други, една или две, си бяха паднали по него, увлечени по мъжкия му чар, и това бе създало известни проблеми, но той ги бе отстранил. Пък често ходеше и при курви. Сексът с тях е по-различен, той дори и за изневяра не може да се брои. Проститутката затова си е проститутка — чука се с тебе за пари, няма никакви емоции в цялата тази работа, тогава защо да е изневяра спрямо Мелани? Така де. Такава беше логиката на Дани — няма чувства, значи не може да се смята за истинско предателство. Клинична работа, пък и той винаги го правеше с предпазни средства, за да няма рискове после. Дори и с онези, които му пускаха по-големи свободи.