Това бе грешка, но Брайтуел беше разсеян. Дълго бяха пътували със спътника си, беше уморен, раздразнен от десетки дребни неща, първо свръхжега, сега пък хладна пустинна нощ, не че температурите му влияеха, но се бе наложило да върши едно и също по няколко пъти.
Дани извърна глава назад към Мелани, кимна към дамската й чанта. Тя я взе, закрачи към банята, влезе, плътно затвори вратата след себе си. Носеха си малко трева в едно пликче, но сега Мелани щеше да се погрижи — да я изсипе в тоалетната и да пусне водата. Жалко беше да загубят тези няколко дози, ама пък какво толкова — Дани винаги може да намери други.
— Имате ли си документи? — попита Дани.
Все още не беше отворил вратата. Надникна през шпионката и видя много пълен мъж с кръгло лице и странно разплут врат. Този човек държеше във вдигнатата си ръка значка и ламинирана полицейска карта.
— Хайде, давайте — рече онзи отвън. — Отваряйте. Това е само рутинна проверка. Търсим нелегално преминали границата. Само ще надникна вътре, ще задам няколко въпроса и си отиваме.
Дани изруга тихичко, но се и успокои до известна степен. Приказките на човека звучаха убедително. Само дали Мелани вече е свършила работа? По-добре да не е. Този полицай едва ли ще ги тараши за дрога. Отвори вратата и незабавно усети особената миризма. Опита се също да прикрие рязката си изненада при цялостния външен вид на стоящия на прага, но не успя. Във всеки случай в себе си вече знаеше, че е направил грешка. Този тук не беше ченге, повече от явно беше.
— Сам ли сте? — попита дебелият и пристъпи почти до него.
— Приятелката ми е в банята.
— Кажете й да излезе.
Това тук съвсем не е наред, рече си Дани. Става нещо много кофти, ама…
— Хей, може ли пак да видя онази карта? — осмели се да възрази гласно.
Дебелият бръкна в джоба на сакото. Ръката му се подаде след миг, в нея държеше дебел портфейл. Дани Куин зърна метален блясък, това стана просто за частица от секундата, сетне вече острието проникваше в гърдите му. Болезнено пълният мъж го сграби за косата, натисна острието надолу и вляво. В същия миг гласът на Мелани долетя от банята.
— Дани? Какво става? Всичко наред ли е?
Брайтуел пусна косата на Дани, рязко измъкна стоманата от гърдите му. Младежът се свлече на пода. Тялото му се сгърчи, ситно затрепери, сетне се затръшка в полуизтрития килим, тогава пълният натисна стомаха му с пета, за да приглуши шума. Ако имаше още мъничко време, Брайтуел би притиснал устни в неговите, както бе постъпил с Руис, но го чакаха много по-спешни задачи.
От банята се чу шумът на пуснатата в тоалетната вода, но това бе само опит да се замаскира друго. Брайтуел ясно долови скърцането на плъзгащия се надолу прозорец и блъскането върху тънката мрежеста решетка. Закрачи бързо към банята, ритна силно вратата при бравата, а тя почти изскочи от тънката рамка.
Едгар Сертас чу почукването на съседната врата секунда след като на собствената му също някой потропа. И веднага след това различи мъжкия глас, представяше се за полицай, търсещ нелегално преминали границата.
Само че той да не е вчерашен? По тези места ченгетата изобщо не са така учтиви. Те идват бързо, неочаквано, безмилостно, достатъчно много на брой, нахълтват като командоси, няма да любезничат и изчакват. При това този мотел не е в списъка на следените и претърсваните — добре е поддържан, сравнително скъп и не по джоба на нелегалните нарушители. Чаршафите са чисти, кърпите в баните се сменят всеки ден. Пък е и доста встрани от редовно използваните от имигрантите маршрути. И да стигне дотук някой прекосил границата мексиканец, в никакъв случай няма да преспива на това място, да губи време да се къпе или гледа порнофилми. Този тип хора обичайно седят свити на две в каросерии и ремаркета на пътуващи на север или на запад камиони, скрити в камерите на охладителни тирове, пикапи за превоз на зеленчуци и къде ли още не. Бързат максимално скоростно да излязат от опасните зони, където имиграционните власти са вездесъщи и всевиждащи. А веднъж прекосят ли критичните територии, въздишат с облекчение, поздравяват се един друг и се радват, че поне на този етап се движат безпроблемно.
Сертас не отговори на почукването. След малко онзи отвън пак потропа.
— Отворете — рече нечий глас. — Полиция.
Сертас винаги носеше олекотен модел смит и уесън със скосена цев. За него разрешително, разбира се, нямаше. Нямаше и полицейско досие, но отлично съзнаваше, че здраво ще загази, арестуват ли го веднъж дори и за дребно нещо, не дай боже пък пръстови отпечатъци да му вземат. Веднъж влезли в компютрите, те тутакси алармират десетки местни и федерални бюра и агенти. И тогава… тогава ще е голям късметлия, ако някога излезе от затвора жив, дори и на стари години, защото онези ще направят всичко възможно междувременно да го ликвидират. Затова в главата му се завъртяха две мисли. Първата бе, че е закъсал, ако това, разбира се, е полицейска акция. Втората — че тези хора най-вероятно не са ченгета, но и в такъв случай пак може да носят неприятности. Само че с тях си има начини да се оправи.