Е, има си проблем. Шубе го е да влезе в голямата игра. В панделата отново не му се ходи. Шест месеца бе изкарал в Отисвил с присъда за нападение с физическо насилие, при това още на седемнайсетгодишна възраст и все още се буди нощем, сънува разни страхотии, кошмарите го изперкват. Джи Мак е хубаво момче и още първите дни подире му тръгнаха доста хомо артисти. Не му беше хич леко, направо го побъркаха, но бързо се ориентира и се завъртя около „Ислямската нация“. С тези хора майтап не може да става, то е всеизвестно, разполагат с доста ресурси, включително силови, и не прощават никому, особено на тарикатите, дето налитат да забършат потенциални вярващи. Джи Мак се хвана за „Нацията“ като удавник за сламка и изкара остатъка от присъдата в относително спокойствие. Излезе и на свобода обаче, веднага се отметна и се покри. Разбира се, че го намериха, направиха му посещение, четоха му конско, обаче той в себе си бе приключил с тях веднъж и завинаги. Заплашваха, принуждаваха го, обаче извън затвора Джи Мак бе многократно по-смел и съобразителен, лавираше, измъкваше се като хлъзгава змиорка. Известно време вървяха подире му, сетне го отписаха като несполучлив експеримент, а той от време на време им се отплащаше с ласкателни приказки и четки за „Нацията“, особено когато имаше нужда или бе сред хора, дето от свобода на духа и словото не разбират. Иначе все така уважава проповедника им Фарук хан, тип достатъчно дързък да се зъби на белите и на закона, а пък и богатите буржоазни момчета с пачките зверски се плашат от неговите хора със скъпите костюми и черните очила.
Всъщност проблемът му пак си стои със същата острота. Иска ли да заживее в съответния стил, ще му трябват големи пари, а пък го е страх да държи подръка по-значителен запас дрога. В подобна ситуация винаги има от кого да загази — де да беше само законът. А закопчаят ли го ченгетата, ще му закачат обвинение категория А, оттам не му мърда присъда от 15 годинки нагоре, че и до живот. Дори и да извади някакъв късмет, като например прокурорът да не страда от язва, зла съпруга, някоя гадна болест на простатата и да му пусне малко аванта — да речем да разреши да пледира за по-леко наказание, пак ще изкара остатъка от младостта си в пандиза. И да го духат тия, дето разправят, че въпреки всичко щял да излезе млад човек. Такива простотии дрънкат хора, които не са били зад решетките. Джи Мак само шест месеца изкара на топло, но те го състариха за десет пъти повече. И нищо не е в състояние да го убеди, че следващия път ще оцелее. За десет или петнайсет години изобщо да не говорим, няма значение по какъв параграф ще го осъдят, ако ще и по най-лекия да е.
В края на краищата едно събитие окончателно го убеди, че животът на наркодилър не е за него. Сгащиха го две ченгета от наркослужбите, ама просто не бяха хора, а диви зверове и зли, зли, жив щяха да го изядат. Налетяха му в бърлогата и се оказа, че някой, който го е шубе дори повече и от самия Джи Мак, е изпял разни неща в полицията, между другото и собственото му име. За щастие нищо не намериха — нито в самия него, нито в квартирата му, колкото и да търсиха и жестоко да се зъбеха и заканваха. Джи Мак се бе оказал достатъчно внимателен, че и предвидлив. Винаги излизаше на улицата не през главния вход-изход, а през прозореца и отзад — през стара, полуразрушена сграда току зад неговата, която гледаше към незастроен парцел. В един апартамент там имаше стара камина, а той криеше запасите си от дрога в нея — зад хитроумно разхлабена тухла. Ченгетата обърнаха жилището му наопаки, търсеха къде ли не, нищо не намериха и още по-вбесени го прибраха, тъй като разполагаха с предварително издадено съдийско нареждане за арест. Джи Мак знаеше, че черно на бяло нищо нямат срещу него, затова си траеше и гледаше да не ги ядосва ненужно. И накрая го пуснаха, като люто му се заканиха. Изчака цели три дни и чак тогава се осмели да се промъкне нощем до скривалището, да извади дрогата. Пет минути по-късно я продаде с огромна загуба само и само да се отърве от нея. Оттогава вече стоеше надалеч от наркотиците и много скоро си намери друг източник на доходи, защото макар и почти нищо да не разбираше от търговия с дрога, то в женския свят се чувстваше като у дома си. Той на жена до онзи миг за сексуална услуга не беше плащал, но пазарът на проститутките му беше достатъчно ясен, затова бързо и уверено се насочи към него. Какво ти, дори познаваше няколко женски, дето се продаваха за пари, пък си нямаха постоянен сводник, а проститутките в такава позиция са обикновено доста уязвими. Всеки ги тараши, всеки ги експлоатира. Но природата празно пространство не търпи и Джи Мак скоро се намести в него. Не беше нужно дълго да убеждава онези курви, че той е идеалният им работодател, който ще се грижи за тях като роден баща. Е, налагаше се от време на време да раздава правосъдие и да шамари тази или онази, но никога не биеше силово или със злоба. Наказваше дотолкова, доколкото другите кучки да видят какво се полага и да си знаят урока. А по едно време познатият му дърт сводник Фрий Били пукяса и няколко от жените му се прехвърлиха в неговата ясла.