Сега, обърне ли се назад, не може да си обясни защо ли прибра оная шантава наркоманка Алис. Защо ли му е била тя, дявол го взел? Повечето от другите жени на Били пушеха трева, употребяваха по малко кока, особено ако някой клиент им предложи или успеят да заделят малко пари зад гърба му. Не че той не ги тарашеше редовно, за да ограничава максимално този вид кражба. Наркоманите са непредсказуеми, пък има мъже само като ги зърнат и се отказват, значи отпадат като клиенти. Тази обаче бе доста по-различна, нещо особено имаше в нея, никой не можеше да го отрече. Пък все още бе на ръба на пропастта, не бе съвсем рухнала. Дрогата я бе поизсушила, но тялото й тогава бе почти съвършено, а лицето й — като на етиопска принцеса, подобно на онези кучки, дето ги търсят много в модните агенции, защото не са съвсем черни, а чертите им са правилни, носовете тънки, издължени, кожата с цвят на кафе. Беше близка със Серета, мексиканката с черна кръв, пък и тя беше красива. Серета и Алис бяха от жените на Фрий Били и още от началото му казаха, че искат да са заедно, ако вземе едната, ще трябва да вземе и другата, иначе ще си търсят друг. Но на Джи Мак този аранжимент му хареса.
Алис или Ла Шан, както се наричаше на улицата, бе достатъчно умна да загрява, че повечето клиенти не обичат наркоманките, респективно бягат, като видят дупките от иглите. А тя винаги носеше със себе си пластмасови капсулки течен витамин Е и след боцкане изстискваше от него и бавно разтриваше плътната мазна течност, втривайки я в кожата, за да не остават белези от спринцовката. Пък и внимаваше къде се боде, Джи Мак виждаше, че го нрави най-вече между пръстите и на други, скрити места на тялото, но то си бе нейна работа. Него го интересуваше да не й личи, пък и да се държи читаво по време на работа, което значи да се владее. На свикналите с хероина това им е хубавото: ефектът ги раздрусва здравата петнайсет-двайсет минути след като дрогата поеме в кръвта, а трийсетина минути по-късно вече са готови да работят. Тогава минават почти за нормални и така е, докато наркотикът изветрее и те отново се скапят. Сетне имат нужда от поредната доза, стават раздразнителни и неспокойни. В онзи момент, когато Джи Мак реши да я вземе, изглеждаше, че тя умее да си контролира навика, но той интуитивно усещаше, че няма да я бъде още дълго време. Виждаше го в очите й, разпознаваше вече почти неконтролируемата необходимост на организма, преждевременното остаряване, побеляващата тук и там коса. Но с нейното лице и фигура все още можеха да се изкарат добри пари.
И наистина бе така, но само за няколко седмици. Сетне все повече започна да й личи, тя стана и някак по-отчаян и започна да крие пари. Изобретателна бе кучката, но и пристрастеността й бе вече на финала и я унищожаваше. Тези хора — наркоманите — често забравят, че в Ню Йорк дрогата е по-силна, отколкото на всяко друго място, дори и хероинът е около десет на сто чист в сравнение с три до пет процента в места като Чикаго например. Джи Мак бе чувал за нещастника, който пристигнал в Ню Йорк някъде от периферията, до час и нещо успял да се снабди и да се боцне и още час по-късно починал от свръхдоза, макар че количеството било точно с колкото му бил свикнал организмът.