С пуснати под гаранция и скатали се от закона хора аз поначало не се занимавам. Най-вече защото по-умните винаги духват извън щата, някои към Канада, други на юг. Както и повечето други частни ченгета, имам контакти в банките и телефонните компании, обаче не си падам по идеята да хукна да преследвам някой боклук през половината национална територия срещу заплащане от порядъка на пет на сто от гаранцията. Иначе единственият по-сигурен начин е да го чакаш да се издаде сам, като използва банкомат или кредитна карта, за да плати в някой мотел.
Сегашният случай бе по-различен. Въпросният тип се казваше Дейвид Торанс. Беше се опитал да ми свие мустанга, за да избяга с него след опит за обир на бензиностанция на „Конгрес“. Колата бях оставил на съседен паркинг, а Торанс бе прецакал запалването в обречен опит да я подкара, след като някакъв друг тарикат затиснал неговия шевролет и нямало как да излезе. Но ченгетата го хванали на две пресечки разстояние, след като хукнал да се спасява пеша. Същият юнак си имаше досие с дълга поредица дребни престъпления и присъди, обаче и поредния път се бе измъкнал под гаранция благодарение на сънлив съдия и бързо ломотещ адвокат. В интерес на истината съм длъжен да кажа, че заспал или не, съдията бе определил гаранция от 20 000 долара с надеждата да осигури присъствието на Торанс на процеса. Освен това в протокола бе записано, че го задължил ежедневно да се обажда в Портландското полицейско управление. Гарант на име Лестър Пийтс дал парите, обаче нашият човек му вързал тенекия и се укрил по бързата процедура. А причината бе следната: в пропадналия обир Торанс ударил някаква жена по главата, за да я разкара от себе си или може би да я накара да млъкне, а тя впоследствие изпаднала в кома. Това станало малко по-късно, след явяването при съдията. Затова Торанс рискуваше да получи и значително по-тежки обвинения, респективно присъда, особено ако жената завършеше зле. Дори и доживотен затвор. Гарантът бе заплашен да изгърми с двайсетте си бона, при положение че Торанс не се появи, да не говорим за загубена репутация и сериозни проблеми с местния закон.
Аз се захванах с Торанс по още една причина: знаех за него нещо, което не бе широко известно. Поддържаше връзка с една разведена дама на име Оливия Моралес, келнерка в мексикански ресторант в нашия град, а бившият й съпруг бе по-ревнив и от Отело и с толкова изтощени нерви, че в сравнение с него действащите вулкани са съвсем стабилни като конфигурация. Бях ги виждал да се срещат след завършване на смяната й, може би два-три дни преди провала на обира. В нашия град Торанс минаваше за мутра, както понякога се случва с хора от неговия тип в неголеми населени места като Портланд. Имаше репутация на насилник, но поне до този опит за обир не беше залавян в наистина сериозно престъпление. Фактът обаче се дължеше повече на късмет, отколкото на проявена от негова страна интелигентност. Иначе дребните мошеници го превъзнасяха като рядко печен и се възхищаваха от него, обаче аз в обобщаващи теории за качеството на престъпния ум не вярвам. Повечето престъпници са тъпи и тъкмо затова са престъпници. Ако не са такива, ще правят нещо друго, за да прецакват нормалните хора, например да организират избори във Флорида. И други факти говореха за нивото на интелекта на Торанс: оръжието му при опита за обира на бензиностанцията бе билярдна топка, сложена в дамски чорап. Бях дочул още, че напоследък си падал доста по смек и оксиконтин, дето местните ги наричат „левашки хероин“, а едва ли има нещо по-бързо от него, което да ти размъти мозъка. Затова казвам, че беше нелепо да претендира за място в елитната лига на престъпния свят.
Направих си сметката, че попадне ли в рискова ситуация, Торанс ще потърси помощта на приятелката си. Такава е и статистиката: бягащите от закона мъже все към близки жени се обръщат — било гадже, било съпруга или майка. Имат ли пари пък, бързат да увеличат разстоянието между себе си и съответните преследвачи. По принцип към Лестър Пийтс се обръщат само съвсем отчаяни хора и Торанс вероятно се бе изръсил до шушка, внасяйки своята част от гаранцията. Затова бях почти сигурен, че сега се спотайва някъде наблизо, изчаквайки евентуално по-благоприятна възможност. Оливия Моралес изглеждаше най-вероятната.
Джаки Гарнър познаваше местната обстановка достатъчно добре, затова го пуснах да слухти около Оливия, докато аз самият вършех други неща. Той я следеше вече седмица — къде и какво пазарува, с кого се среща. Е, веднага усетил — купила картон „Лъки Страйк“, макар че не пушеше. От супермаркета я проследил обратно до дома й — къща под наем в Дийринг, а малко по-късно там се изтърсили двама в червен додж пикап. Описа ми ги по телефона, в единия тутакси разпознах доведения брат на Торанс, Гари. И ето ни сега нас двамата с Джаки зад тази ограда — около четирийсет и осем часа след изчезването на Торанс от полицейските „радари“. Стоим приведени, търсим правилното решение, за да го заловим безболезнено.