Спотаили се в тъмна уличка уплашени, че ченгетата ще ги заловят и ще стане голяма беля. Джи Мак успокояваше Серета, убеждаваше я да го дадат по-кротко, че двете нямат отпечатъци в полицията, следователно поне засега пряка опасност за тях няма. Дори да им намерят отпечатъците в къщата, то проблем може да има по-късно, и то при реално престъпление от тяхна страна. Затова сега е нужно да дойдат на себе си и да се приберат при него. Серета обаче отказа. Джи Мак се ядоса и развика, тогава тя прекъсна връзката. И толкова. Повече нито я чу, нито видя. Предполагаше, че се е върнала на юг, към родните места в Мексико навярно. Била е уплашена, духнала натам. Често се заканваше, че когато й писне и посъбере пари, ще се върне у дома. Тогава Джи Мак си мислеше, че това са празни приказки и позиране — то всички курви говорят такива неща от време на време, ама никога не го правят.
Смъртта на стария мъж — името му се оказа Уинстън Алън — и шофьора му обаче бе здраво раздухана в радиотелевизионните новини и пресата. Оказа се, че не е чак такъв богаташ като например Тръмп или някой друг от неговия род, ама бил достатъчно известен и заможен колекционер и търговец на антики. Ченгетата допускаха, че е обир с утежнени по някаква причина и довели до убийство обстоятелства, но това бе само докато откриха женска козметика в банята, оставени естествено от панически побягналите момичета на Джи Мак. Много скоро полицията заяви, че търси една или две жени, за да ги разпита във връзка с двойното убийство. А след като изровиха и факта, че старият Уинстън си падал по курви и често обикалял Пойнт с колата, тръгнаха и по тази следа. Изтресоха се един ден и при него — Джи Мак. Той, разбира се, отрече да знае каквото и да е по въпроса, но те го натиснаха, че имат свидетели, които са го виждали да разговаря с шофьора на Алън. И оттам напълно възможно е именно негови проститутки да са били в онази къща през въпросната нощ. Джи Мак възрази, че той може да си говори с кого ли не, дори и с шофьори, но това нищо не значи. В същото време не се опита да скрие туй-онуй, дето и без това знаеха за него. Така с малко истина прикри повечето други лъжи, дето им изреди. Още преди това да се случи, бе предупредил цялата ясла да си траят за всичко, което знаят, и те го слушаха — къде от страх от него самия, къде от жалост и съпричастие с колежките. Пък и Джи Мак бе разяснил достатъчно ясно кое е най-добро за Серета и Алис: че те са в относителна безопасност дотолкова, доколкото онези мъже — убийците — не знаят нищо за тях.
Случаят обаче не беше обикновен обир, превърнал се случайно в убийство, и както и полицията, така и въпросните мъже постепенно се добраха до Джи Мак. Само че на тях не им минаваха разни номера да се правиш на три и половина и че нищо не знаеш. Джи Мак и сега не иска дори да си спомня за онези гадняри: един болезнено дебел тип с подпухнал врат, дето смърдеше на прясна пръст, и мълчаливият му, но не по-малко страховит другар в синьо. Че как да си спомня и онова жестоко унижение — още не доизрекъл дебелата лъжа, и онзи гадно разплут звяр му стисна езика с два пръста и за малко да го откъсне. Боже, какъв гаден вкус само имаше! Щеше да повърне, но тогава стана още по-страшно и той изгуби и ума, и дума. В главата му зазвучаха някакви страшни, незнайни гласове, получи лудо сърцебиене и световъртеж. Тогава го навести и друго усещане, наречете го и интуиция, каквото си искате и един глас сякаш в главата му каза: колкото по-дълго те стиска с пръстите си този демон в човешка кожа, толкова повече към теб се приближава и смъртта. Ще бъдеш заразен, плътта ти ще се разплуе и ще падне от костите, а вътрешностите ти ще изгният приживе! Боже мой! Това чувство бе така реално, че направо щеше да напълни гащите. Веднага призна каквото искаха от него онези двамата: че курвите са наистина от неговите, но след онази нощ не ги е нито виждал, нито чувал. Предаде и главните факти от разговора със Серета — жените са били горе през цялото време, нищо не са видели с очите си. Не знаят нищо, което би помогнало на ченгетата.
Тогава разбра каква е истината и защо е цялото това търсене. И прокле и себе си, и онзи миг, в който се бе съгласил да приеме Серета и онази дрогирана кучка Алис в яслата. Дебелият обясни, че не се интересуват какво знаят или не знаят двете жени.
Нужно им е онова, което те двете са взели със себе си. Значи откраднали от онзи тип — Уинстън Алън.
Уинстън показал кутийката на Серета чак на втория път, през втората нощ. Докато лежал отпуснат, щастлив и напълно задоволен от услугите на проститутката, която в същото време се почиствала. Обичал да показва колекцията си на хубави жени, каквото било и това тъмнокосо момиче, доста по-умно и събудено от приятелката си. Обяснявал произхода и историята на различните експонати, добавял любопитни подробности, бил много сладкодумен. Серета схващала, че наред с малко мек секс той иска да си поговори с някого, пък и нямала нищо против това. Бил симпатичен възрастен мъж, достатъчно щедър и безобиден. Може би не било много разумно от негова страна да споделя такива неща и да показва ценностите си на две кажи-речи съвсем непознати жени, при това от най-старата професия на земята. Но пък имал късмет, че Серета била изключително добро момиче и имала влияние над приятелката си наркоманка, затова би попречила на евентуална кражба от нейна страна.