Е, за късмет, добър или лош — Господ само си знае, — Джаки О излизаше от хотелска стая на същия етаж в същия миг, когато и убиецът напускал местопрестъплението. Тъкмо бе отвел една от по-скъпите си проститутки на клиент за еднодневна работа. Не знаеше, нито в същия момент можеше да се досеща, че онзи човек е убиец, макар че с присъщата си интуиция тутакси улови излъчването зад видимо ледено спокойната маска на лицето му.
А когато погледите им се срещнаха, за частица от секундата усети нещо като призрака на акула човекоядец да се мярка в очите на онзи. Високият непознат задържа очи върху Джаки за по-дълго, а последният неспокойно ускори крачка, копнеещ час по-скоро да се озове на улицата, в относителната безопасност на множеството пешеходци. Не знаеше къде отива другият, нито какво е правил в хотела, не искаше да чува и дума за това. Забързан към края на коридора и оттам по стълбището към фоайето, дори не посмя да се обърне, а междувременно онзи изчезна някъде.
Обаче Джаки О винаги си купуваше вестници, прочете ги и на следващия ден. Пък и нямаше нужда да бъде математик, че да съпостави простите факти. И в онзи момент прокле популярността си сред хората от своя занаят, изпсува на майка и прекалената си слабост към скъпите дрехи. Тутакси се бе досетил, че онзи ще го намери сравнително лесно.
Така и стана. Днешната среща с Луис не бе първата. Не за пръв път усещаше и смъртоносното дуло на негов пистолет, болезнено притиснато в плътта му. При онзи случай реши, че е настъпил последният му час, но се опита да пледира за живот с прости думи:
— Виж, синко, ти от мен няма за какво да се опасяваш. Аз да бях по-млад, че и с повече самочувствие, и аз щях да постъпя като тебе.
Тогава усети, че другият бавно отдръпва оръжието. Сетне Луис се извърна и рязко напусна мястото на срещата. А Джаки мигом си даде сметка, че ще му бъде доживотен длъжник. Мина малко време, понаучи още неща за него. Натрупаха се факти, събития, създаде се определен образ, разбираем в контекста на различните истории. Един ден същият вездесъщ Луис неочаквано цъфна в дома му. Изглеждаше странно, неразбираемо променен, иначе от него се излъчваше същият мразовит полъх. Този път обаче бе по-любезен, нарече го по име, поиска Джаки да се погрижи за млада жена с еди-какви си белези, най-вече мек южняшки акцент и неконтролируема пристрастеност към дрогата.
Джаки даде всичко от себе си: намери я веднага, съветваше я, опитваше се да влее разум в безпътицата й. А тя се боцкаше на поразия, минаваше от сводник на сводник. Междувременно Луис се бе появявал отново и отново, също опитвайки се да й помогне с каквото бе възможно. Но на заклет наркоман помага ли се? За сметка на това Джаки шепнеше разни неща в ушите на сводниците, при които тя работеше. Увещаваше ги да се държат добре с нея, наблягаше, че тя е по-различна, намекваше, че случи ли й се нещо лошо, после ще има не само въпроси, а и други неща… Но това бяха само палиативни мерки, тя продължаваше да си чезне, вървейки по наклонената плоскост на своя живот. Минаваше от мъж на мъж и при всеки умираше по мъничко. При поредната среща с Луис виждаше болката в очите му, вече бе подразбрал, че високият чернокож и тя са от една кръв. И малко по малко Джаки престана да се интересува за нея. Тя самата пет пари не даваше за себе си, какво би могъл да направи той отстрани? И беше прав. Мина доста време, а сетне тя изведнъж изчезна и ето ти го сега тук провалилият се в задачата си роднина и защитник, разгневен, задаващ въпроси.