Очите на Грант са подути и зачервени от серните пари и от безсъние.
— Намерих един ръкопис от самия Питагор — каза ми той, — но буквите танцуват пред очите ми. Не виждам добре, за да го прочета.
Лицето му бе изкривено от безсилие. Той размаха юмруци и извика:
— Каква е тази ужасяваща слепота в очите дори на най-мъдрите гръцки математици и изобретатели? Те са могли земята да отместят, както беше обещал Архимед, но когато си мислех, че съм намерил нещо ново, прочетох как в дърветата и дори в камъните имало дух. Питагор и той. Можел е да построи машини, които да подчинят дори природата на човека, но за него това е било съвсем без значение. Избягал в душата си, във вътрешното си „аз“, в Бога.
— Ако не признаваш доказателствата на Библията и на църковните отци — казах аз, — защо не повярваш в тези гръцки мъдреци?
— Не знам, не знам — промълви той, разтривайки очите си.
— Тези дни, изглежда, не съм с всичкия си. Безсънните нощи и непрестанното напрежение ме изгарят като огън. Мислите ми се разминават като стрелкащи се във въздуха птици, чийто полет не мога да контролирам. Какъв е този ужасен път, що води вътре в човека, но не извън него, а завършва в мрак? Питагор е можел да построи цяла вселена от цифри. Но накрая и той се е превърнал в човек, който не може да бъде създаден с цифри. Възможно ли е човешкият мрак да е по-важен от светлината на науката и природата?
— Божият дух се е прострял по цялата земя — казах аз.
— Божият дух като огнен пламък се е спуснал върху нас, смъртните. В това не можеш да се съмняваш.
Той глухо се изсмя, удари с юмруци слепоочията си и извика:
— Дори незагасимият огън гори човешка плът. От дулата на топовете човешкият разум проблясва като светкавица. Вярвам в науката и в човешката свобода. В нищо друго не вярвам!
— Биеш се на грешната страна — припомних му отново аз. — Ще успееш да се осъществиш, ако служиш на султана а не на последния Рим.
— Не! — инатливо отвърна Грант. — Аз служа на Европа и на свободния човешки интелект. Не служа на властта!
22 май 1453
Тази сутрин още два подземни тунела бяха открити край Калигарската порта. Единият бе срутен след ожесточено сражение, а другият падна от само себе си, тъй като не е бил добре укрепен. Грант смята, че повечето от опитните миньори са загинали и султанът е принуден да използва неопитни в тази работа люде.
Малко преди полунощ на небето бе забелязан блестящ летящ диск, чието съществуване никой не можеше да обясни.
— Древните пророчества се сбъдват — рече василевсът. — Скоро хилядолетната империя ще престане да съществува. Тя беше основана от първия Константин и ще залезе с последния. Роден съм под нещастна звезда.
23 май 1453
Загубихме и последната си надежда. Василевсът е прав. Чрез пости, бдение и молитви той е по-чувствителен от нас към предсмъртните издихания на собственото си царство.
При изгрев бригантината, изпратена да търси венецианската флота, се завърна, без да е изпълнила своята мисия. С много късмет, мореплавателско умение и нечувана храброст корабът се беше промъкнал невредим през Дарданелите и през турските морски патрули.
Дванадесет мъже бяха отплавали — дванадесет се завърнаха. Шест от тях са венецианци, а останалите — гърци. Двадесет дена бяха кръстосвали Егейско море в постоянен страх от турските патрули и не бяха видели нито един християнски кораб.
След като разбрали, че търсенето е напразно, те се събрали на съвещание. Някои казали: „Изпълнихме своето задължение. Повече не може да се направи. Защо да се връщаме в ада? Падането на града е сигурно.“
А други се обадили: „Ние сме изпратени от василевса. На него трябва да дадем своя отчет, колкото и напразни да са били усилията ни. Но нека да гласуваме.“
Погледнали се един друг в очите, избухнали в смях и единодушно решили да се върнат в Константинопол.
Срещнах двама от тези мъже във Влахернския дворец. Те все още се смееха от все сърце, когато разказваха за безплодното си пътешествие, докато венецианците им наливаха вино и ги потупваха приятелски по гърбовете. Но очите им — брулени от морето и страха — не се усмихваха.