Надявахме се, че внезапният дъждовен порой ще намокри турския барут, но всичко беше напразно. Дори по време на бурята топовете от време на време гърмяха, а когато дъждът поутихна и водата започна като мъгла да се изпарява от земята, започна ожесточена канонада, все едно че агаряните искаха да наваксат пропуснатото време.
Турците все още постят. По-късно през деня от височината на крепостния вал видях как техните пълководци се събраха край султанската шатра. Военният съвет продължи през целия следобед, след което облечените в зелено чауши на Мехмед препуснаха до всички точки на лагера, за да предадат неговите команди. Шумът и крясъкът, който се вдигна, ликуващият звън на оръжия и гласове надмина всичко чуто досега и с настъпването на вечерта все повече се усилваше като постоянен тътен от разбушуван океан. Не беше трудно да се разбере, че султанът беше определил деня на всеобщия щурм.
Когато видях, че Мехмед събира Великия диван, аз се отправих към Свети Романовата порта и потърсих Джустиниани, който беше на стената и ръководеше непрестанните поправки на барикадите.
— Влахернският дворец е в добро състояние — започнах аз. — Щурмът ще започне всеки момент. Позволи ми да се бия до теб край Свети Романовата врата. Преди девет години край Варна си определих среща тук и когато часът удари, не желая да съм като търговеца от Самара.
Той ме хвана приятелски под ръка с огромната си лапа, вдигна наличника на шлема си и ме погледна с кръвясалите си биволски очи. Имах усещането, че вътре в себе си се усмихва на нещо неизвестно за мен.
— Днес се явиха много желаещи — рече той. — Чувствам се поласкан, защото, изглежда, това е най-почетното място.
— Днес даже самият султан Мехмед ме уважи — продължи той, посочвайки ми една дървена подпора, която стърчеше от палисадата. От нейния край, с нозе почти опиращи в земята, се клатушкаше тялото на един лагерен амбулантен търговец с щръкнала брада и кожена престилка отпред.
— Султанът проводи вест, че се възхищава на моята храброст и на военното ми умение. Той не желае да стана предател, тъй като не иска да накърни моята чест, но ако моите воини се оттеглят от стената и се качат на корабите си в пристанището, той обещава да ме направи богат и да ми повери командването на еничарите. Ще ми позволи да запазя своята вяра, тъй като при себе си има вече на служба много християни. В знак на съгласие трябваше да сваля своя флаг. В замяна на това аз обесих неговия пратеник. Такъв е моят отговор и се надявам да го забележи, макар че в момента не мога да занимавам хората си с построяването на по-висока бесилка.
Джустиниани откри лицето си, което от пот и прах го смъдеше, и добави:
— Послание като това носи известна надежда. Съдбата на града е в остриетата на нашите мечове. Императорът ми изпраща избрана част от своите стратори и най-благородните си рицари. От моите собствени люде повече от триста са все още годни за бой. Ще покажем на султана, че живата стена от желязо е по-здрава от каменната стена.
— Ала аз нямам доверие на нищо и на никого — продължи той, поглеждайки ме неодобрително. — Особено съмнително е, че точно ти, желаеш да дойдеш тук точно днес. С последния си дъх пратеникът ме заплаши, че султанът има много други начини да се отърве от мен. Затуй нямам особено желание да пусна зад гърба си човек, който е избягал от султанския лагер, колкото и добър приятел да ми е той.
Ликуването в агарянския лагер достигаше на талази до нас.
— След като султан Мехмед веднъж си е изготвил някакъв план, той не ще се спре пред нищо, за да го осъществи — съгласих се аз. — Пречиш ли му, не ще се поколебае да наеме убиец.
— Значи разбираш защо не желая непознати люде да се мотаят наоколо ми? — благоразположено откликна Джустиниани. — Но има хора, на които човек не може да откаже, ако има добро сърце. Освен това като протостратор съм длъжен да те държа под око и да предотвратя възможни необмислени действия от твоя страна. Когато щурмът започне, дръж се в полезрението ми или ще се наложи да пратя палача да те потърси.
В този момент видяхме куропалат Лукас Нотарас да се приближава на гърба на черния си жребец заедно с отряд военна полиция. Той слезе от коня си и явно имаше намерение да се отправи към сектора на Джустиниани. Протостраторът сви дланите си като фуния и избоботи на хората си да не пускат великия стратег на крепостния вал. Лицето на Нотарас почерня от гняв. Той извика:
— Имам право да ходя навсякъде по заповед на императора. Между гръцките работници на стената има избягали от града контрабандисти и престъпници.