Джустиниани се плъзна по разрушената стена и със скок се озова пред нозете на Нотарас.
— Ти няма да шпионираш на моята стена! — извика той. — Тук аз съм цар. По-добре ми върни двата топа, защото сега те най-много са ми необходими.
Нотарас презрително се изсмя.
— Да не би да искаш гърците да защитават стените само с голи ръце? Сега топовете са нужни, за да държат турските кораби на разстояние.
Джустиниани така стисна зъби, та чак челюстите му изпукаха, и изрева:
— Ах, защо не взема да те намуша на меча си, мръсен предател такъв!?
Лицето на великия стратег посивя, той се огледа наоколо и се хвана за дръжката на меча си, но беше достатъчно разумен да не започне разпра с огромен мъж като Джустиниани. Той отстъпи няколко крачки назад, докато гърбът му беше защитен от собствените му хора, опита да се усмихне и с пресилено спокойствие отвърна:
— Нека Бог е свидетел кой от нас е изменник — императорът или аз. Ти нали носиш със себе си писмено обещание, подпечатано с тройния цинобърен печат, че ще получиш остров Лемнос като наследствено имение, ако успееш да защитиш града?
— Какво от това? — попита Джустиниани, гледайки втренчено в Нотарас, за да долови и най-малкия знак на неискреност. Но гласът на куропалата беше прекалено искрен, когато той продължи:
— Ти, глупав проклет латинецо! Не знаеше ли, че още преди обсадата императорът обеща остров Лемнос на каталонския крал срещу кораби и помощ? Корабите никога не пристигнаха, но каталонците отдавна са окупирали острова. Ще трябва да водиш нова война, за да си го отнемеш, ако преживееш тази.
Тялото на Джустиниани започна да потръпва и той избухна в зловещ смях.
— Гърците ще си останат гърци — задъхано рече той. — Готов ли си да се закълнеш в кръста, че туй, що рече, е истина?
Нотарас изтегли меча си и целуна кръста на дръжката.
— Така истинно, както Бог ще съди всеки според делата му, император Константин потвърди с хрисовула каталонското господство над остров Лемнос. Ти заслужаваш шапка на шут, Джустиниани, а не корона на стратег.
Попадала ли е някога по-отровна стрела в сърцето на човек в по-съдбовен момент? Нотарас, доволен от себе си, възседна своя жребец и се отдалечи. Аз минах през вратата и се присъединих към Джустиниани. Когато ме видя, той положи тежката си ръка на рамото ми, като че ли търсеше опора, и рече:
— Измама и предателство се ширят навсякъде. Вероятно и собственото ми сърце не е съвсем свободно от тях. Та нали се бия повече за Генуа, отколкото за императора. Но в този час аз се заклевам да се бия до последна възможност за своята собствена безсмъртна чест, така че за мен и за моя роден град да се говори дотогава, докато един-единствен камък от тези стени все още съществува.
Горчиви сълзи закапаха от очите му и, прекръствайки се неколкократно, той се помоли:
— Смили се, Боже, над мен, грешника, и ако е волята ти, дай този град по-скоро на турците, отколкото на венецианците. Нека червеи да разяждат дървенията на техните кораби и вятър да накъса платната им. А гърците аз няма да си дам дори труда да напсувам. Нека турците се погрижат за тях!
След тази молитва той заповяда на хората си да свалят пурпурния императорски флаг и да оставят само неговия собствен пряпорец да се вее над купчината от камъни, което беше всичко, останало от голямата стена.
Нощта отново е непрогледна и турските огньове розовят небето. Не мога да не се чудя на човешкото сърце и на този мираж, наречен чест, който кара дори изпечени професионални войници като Джустиниани да пренебрегват своите изгоди и да рискуват живота си за едното достойнство. Сега, когато василевсът в своята крайност се е опитал да получи съдействие, престъпвайки своето обещание, Джустиниани с пълно право можеше да анулира своя дял от споразумението и да се оттегли с войниците си. Султанът щеше да го обсипе с конски опашки и почетни кафтани, ако след обсадата пожелаеше да премине на турска служба.
Та нали в човека трябва да има нещо повече от егоизъм и политически амбиции.
Дали няма нещо и в Лукас Нотарас, което да е над страстта му към власт?
Слугата ми Мануил брои парите си. Той неспокойно се оглежда и душата му се терзае, тъй като не знае къде да ги скрие от турците.
27 май 1453
Неделя е и от сутринта градът е покрит с гъста мъгла, която се превръща в едри капки вода по стените и кара стражите да зъзнат в металните си доспехи. През май мъглата е необяснимо и ненормално природно явление.