Джустиниани се беше погрижил брадата му да е подстригана, боядисана и в нея да бъдат втъкани златни нишки. Доспехите му бяха излъскани до блясък, а всички вдлъбнатини по тях — изчукани. Миришеше на благовонно масло и изглеждаше внушителен във всяко отношение.
— Няма ли да дойдете на черква, деца мои? — попита той. — Турците са си легнали да подремнат преди окончателния щурм. Всичко, което топовете им могат да разрушат дотогава, моите работници могат да поправят. Побързайте сега и се облечете прилично, за да можете като всички почтени люде да приемете последно причастие и клетва за целомъдреност през идващата нощ.
Той ни погледна и не се сдържа да допълни:
— По лицата ви виждам, че това за вас ще е много по-лесно, отколкото за много други.
Погледнахме се един друг. Ана Нотарас разгорещено запротестира:
— Клетвите и допълнението във веруюто са грешни и аз никога няма да се моля за римския папа.
Джустиниани примирително размаха големите си лапи и започна да я успокоява:
— Без съмнение папа Николай има много други по-наложителни грижи от далечния Константинопол и неколцината нещастници, които се бием в името на вярата и за славата на цялото християнство. Та нали си има своите библиотеки и важните строителни проекти, както и много други начинания, в които да вложи парите, що е изпросил от целия християнски свят за спасението на Константинопол. Освен това от собствен опит знам, че бяло и червено вино не бива да се смесват. Човек, който изпива по бутилка и от двете с всяко ядене, лесно губи своята памет. Нека тази вечер да не съдим никого в сърцата си. Дори папа Николай.
Джустиниани положи почтително лапата си на рамото на Ана и внушително продължи:
— Спомни си, че прекара нощта на сигурно място край мен, проклетия латинец, и се топлеше, опирайки се в латинския ми гръб. Църковните граници не опират в небето. Тялото и кръвта са само Христови, а хлябът и виното на всеки са свети, ако се е събрал с чисто сърце да ги вкуси в негова чест. Нека тази вечер простим на враговете си така, както на нашите грехове е дадено опрощение.
Аз добавих:
— Ана, на сутринта всички ще се бият с една и съща цел — както гърците, така и латинците. Нека не отхвърляме църковното тайнство и да приемем предсмъртно причастие заедно с нашите братя, за да открием Божията истина.
— Някой може да ме познае — започна да се колебае тя.
— Дори аз с очите на любовта не те познах. Облечи доспехите на брат си. Най-много да те помислят за него. А баща ти едва ли ще дойде в черквата да се моли заедно с латинците.
— Не, баща ми няма да дойде — призна тя. Гласът й се пречупи, заби поглед в земята и тъжно каза. — Братята ми, ах, моите братя. По-добре ще е да умрат, отколкото да оцелеят. Жената може да живее в безчестие, но безчестието разбива сърцето на младежа.
— Хайде, хайде — подкани Джустиниани, — в смъртта няма никаква чест. Това се усеща по смрадта на стените. Там заедно лежат мъртви турци, гърци, венецианци и генуезци.
И когато денят залязваше зад турския лагер и хвърляше последни кървави отблясъци по куполите на черквите, ние препуснахме заедно към „Света София“. Император Константин се появи, придружен от своите сановници, сенатори и архонти, подредени в подобаващия за случая ред, всеки според ранга и положението, което заемаше. В сърцето си знаех, че за последен път обречената на гибел Византия се събира, за да се предаде на смъртта.
Венецианският байло и Съветът на дванадесетте също беше в церемониални одежди. Тези, които идваха от крепостния вал, вместо кадифе и коприна носеха бляскави доспехи. Офицерите на Джустиниани се наредиха наоколо му. След това пристигнаха гърците на Константинопол, за да изпълнят Юстиниановата свята черква, без вече да я презират. В този последен час стотици попове и монаси също дойдоха без страх от отлъчване. Разприте, недоверието и омразата изчезваха пред лицето на смъртта. Всички до един преклониха глава пред мистичните църковни тайнства, всеки в съответствие със собствената си съвест.