— Техните запаси от суровини са изчерпани — продължи той. — Последните съдини с тази течност са занесени на стените и по корабите. Аз знам някои от съставките, но не всички, нито пък тяхното съотношение. Най-забележителната черта на тази смес е начинът, по който тя се самозапалва веднага, след като бъде излята. Това не е от въздействието на въздуха, а от някакво приспособление в самите съдове. Вероятно има някакво изобретение в дулото на пръскачката, което запалва тази лееща се течност. Голяма част от сместа е нафта, защото плува по повърхността на водата и с вода не може да бъде загасена. Само сол и оцет потушават пламъка. Венецианските моряци разправят, че в критичен момент с урина могат да бъдат загасени отделни горящи капки. Тези възрастни люде са последните, които знаят тайната на неговото производство, която е била запазена повече от хиляда години. На никого не е било позволено да я запише и в миналото отрязвали езиците на всички, които работели в подземията. Ако утре турците превземат града, последното задължение на стражата е да убие тия двама мъже, за да отнесат тайната си в гроба. Затуй им е било позволено да посетят черквата днес — за първи път Господ знае от колко години насам.
Грант сви рамене.
— Много тайни ще изчезнат с този град, много безценно познание ще бъде загубено напразно. Йоханес Ангелос. Няма нищо по-отвратително от войната! Аз ти казвам това, след като съм унищожил деветнадесет турски подземни тунела и съм използвал умението и таланта: си, за да помогна на императорските техници да избият повече турци от когато и да е преди.
— Нека не губим надежда — казах аз, макар да знаех, че нито капчица не беше останала. Грант плю и горчиво рече:
— Моята единствена надежда е място на някой венециански кораб, ако изобщо стигна до пристанището навреме.
— Друго не ми остава — той се засмя сам на себе си, сбръчи обгореното си чело и добави: — Ако бях безкомпромисен човек, щом градът паднеше, щях веднага да изтичам в библиотеката и с меч в ръка щях да заграбя ръкописите, за които копнея, и да ги отнеса на кораба. Но не съм способен на такава постъпка, защото като германец съм откърмен в лоялност. Ако бях италианец, може би щях да го сторя, тъй като италианците са по-свободни и по-практични от нас, северняците. Но аз не мога и се презирам за това.
— Жал ми е за теб, Йохан Грант — рекох аз, — заради ужасната ти страст. Тази вечер дори светите тайнства не успяха да те отделят от истинското ти аз.
— Не — отвърна той. — Нищо не може да ме освободи от моята същност, освен познанието. То е единствената човешка свобода.
Но когато се разделяхме, Грант ме прегърна и рече:
— Ти не си нетърпим към слабостите на другите и не натрапваш вярата си на никого. Затуй много се привързах към теб, Жан Анж.
Наближавайки Свети Романовата порта, бяхме посрещнати от нетърпима смрад на разлагащи се трупове. Смрад, която не забелязвахме, докато бяхме по стените. Ана Нотарас трепереше, но когато слязохме от конете, Джустиниани заяви:
— Починете, деца мои, и се опитайте да поспите. Имаме час-два на разположение, а може би дори три. Веднага след обиколката и аз ще си легна да поспя в тази свята нощ с чисто съзнание, наместо възглавница. Измамен съм, но с Божията милост и не по собствена заслуга на мен не ми се наложи да стана изменник.
След което добави:
— По-късно, когато всички са на своите постове да бранят това, което е останало от външната крепостна стена, всички портички ще бъдат залостени и ключовете предадени на императора. Такава е уговорката. След като всички са известени, едва ли някой ще се опита да побегне. Онези, които са на външната стена, нямат друг избор освен да се бият или да погинат. Затуй приехме причастие и нощта ни е свята.
— Къде ще е моят пост? — попита Ана. Джустиниани учтиво се засмя.
— Струва ми се, че ще трябва да се задоволиш с главната стена. На предната линия ще сме прекалено заети, за да се грижим за теб. Честно казано, само ще ни се пречкаш.
— Иди при Керкопорта — бързо предложих аз. — Там ще си между сънародници, между братята Гуачарди и венецианците и при нужда можеш да се оттеглиш във Влахернския палат. Ако погинеш, това ще е Божията воля, но няма да е грях, ако успееш да се спасиш на някой от венецианските кораби. Нека не се притесняваме вече един за друг.
Докато говорех, Ана пребледня като смъртник и така стисна ръката ми, та чак се уплаших и запитах:
— Какво ти е? Да не би да ти е лошо?
— Защо спомена Керкопорта? — прошепна тя. — Имаш ли нещо друго предвид?