Не можех повече да го понасям. Сграбчих го за брадата и извърнах лицето му така, че да ме гледа в очите.
— Къде е жена ми, Ана Нотарас, която ти поверих и ти се закле да спасиш?
— Тя е мъртва — отвърна простичко Мануил. Избърса носа си с ръка и избухна в горчив плач. — Ти ми нареди, когато всичко вече е загубено, да я ударя по главата, ако не желае да ми се подчини, и да я откарам на Джустиниановия галеон. За тази цел си бях скрил едно магаре, което досега щях да съм загубил, ако не ми беше излязъл късмета да го продам на един венецианец, който искаше да пренесе украсен с мозайки шкаф от Влахерна до пристанището. Това беше една изключително красива мебел.
— Ана! — изревах аз, разтърсвайки го за брадата.
— Не късай брадата ми, господарю, боли ме — помоли жално Мануил, като се бранеше с двете си ръце. — Направих това, що беше по силите ми и даже рискувах живота си за тази луда жена, от чиста лоялност към теб, без да искам нищо в ответ. Но тя не пожела да ми се подчини. А когато чух нейните причини, не ми оставаше нищо друго, освен да остана и да чакам заедно с нея до сутринта.
Мануил ме погледна порицателно, яростно разтри коленете си и подсмърчайки продължи:
— А това е начинът, по който ми се отблагодаряваш — дърпаш ме за брадата, макар че коленете отново ме болят и гърлото ми е зачервено. Разбираш ли, твоята съпруга не е могла да ти признае за срама на баща си, тъй като ти приемаш всичко толкова сериозно. Но докато била в бащината си къща, тя успяла да дочуе за бащиния си план да отвори и остави неохранявана Керкопорта по време на турския щурм. Това само като доказателство за добра воля от страна на гърците, разбира се. Дори куропалатът не си е въобразявал, че тази отворена порта може да бъде от някаква полза за султана. Турците едва ли щяха да достигнат до тази точка между външната и вътрешната стена, и то само с много малко подразделение, преди да са превзели външната стена при Карисиосовата порта. Но той си въобразил, че да остави тази порта отворена е от огромно политическо значение и израз на гръцката готовност за сътрудничество.
— Без съмнение — отсъдих аз, — границата между политическата опозиция и предателството е тънка като косъм. Но да се остави малката портичка за вилазки отворена и неохранявана наистина е предателство. Това никой не може да отрече. Мнозина са били обесвани за много по-малко.
— Предателство е — съгласи се Мануил с готовност. — Така си беше помислила и твоята съпруга и затуй беше избягала при теб. И от любов, разбира се, макар че нямаше особено високо мнение за умствените ти способности. Ала заради бащината си чест тя искаше да предотврати неговото предателство и сама да се погрижи вратичката да бъде заключена. Отидох с нея до Керкопорта, както ми беше заповядал, като си мислех, че това място е безопасно. Опазил ни Бог от такава безопасност! И там си и останахме, въпреки че гръцката стража постоянно се опитваше да ни прогони, като казваше, че сме нежелани. Кои бяха те, не знам, тъй като си криеха лицата в тъмнината. Най-вероятно бяха хора на куропалата, които бяха дошли по негова заповед и бяха освободили стражата.
— А когато всичко започна — продължи Мануил, — те просто вдигнаха напречната греда и отключиха портичката, понеже имаха ключ. Твоята госпожа отиде до тях с меч в ръка и им поиска ключа. Отначало те се опитаха да я сплашат и да я прогонят, но когато разбраха, че няма да се предаде, сграбчиха я, тъй като бяха петима, и я намушкаха, преди да успее да извика.
— А ти? Ти какво направи!? — попитах аз.
— Побягнах — отвърна Мануил невинно. — Побягнах колкото ми държат краката и в тъмното те едва ли можеха да ме настигнат, въпреки че коленете ужасно ме болят. И тъй като не можех нищо да сторя, продадох магарето си на един венецианец, както вече ти казах.
— Боже Господи! — извиках аз. — Защо не вдигна венецианците по тревога?
— Опитах — рече Мануил, — но те не ми повярваха. Пък и си имаха други грижи на главата, защитавайки стените на Влахерна. Командирът им ми посочи план, в който Керкопорта беше отбелязана в гръцкия сектор, а не във венецианския.
Мануил прикри с ръка устата си и започна да се подхилва.
— Той вероятно ме помисли за умопобъркан или че това беше опит от страна на гърците да измамят венецианците. Стените във Влахерна са изпъстрени с надписи: „Латинци, вървете си у дома!“ и други подобни. Накрая се закани да ме обеси, ако продължавам да му досаждам. Така че аз отидох да диря помощ от братята Гуачарди, но вече беше много късно, тъй като те с усилие успяваха да задържат турците зад вътрешната стена. След което?