— Как е възможно това? Не се ли сражавахте рамо до рамо с него?
Някои от сенаторите наведоха засрамено глави, но Лукас Нотарас гордо се изправи и решително заяви:
— Император Константин предаде вярата ни и ни продаде на папата и на латинците! Ние не го признаваме за василевс и предпочитаме да служим на теб.
Султанът заповяда да се разгласи из войската, че трупът на император Константин трябва да бъде намерен. Той обеща награда на този, който го намери, и на онзи, който докаже, че собственоръчно го е повалил. Не се наложи обаче вестителят изобщо да потегли, тъй като веднага двама еничари излязоха напред. Всеки от тях се закле в Аллаха и в собствената си брада, че собственоръчно е нанесъл смъртоносния удар и двамата буйно започнаха да спорят помежду си пред султана. Те бяха отпратени да търсят тялото на императора и се отдалечиха, като продължаваха яростно да спорят и да викат, описвайки как са нанесли смъртоносните удари.
Мехмед учтиво продължи да разговаря с гърците и да сипе обещания за злато и земи, казвайки, че ще остави града да бъде управляван от тях, тъй като те били обиграни в тези дела и достойни за доверие. Затова той ги помоли да назоват имената на други видни гърци, които биха могли да участват в управлението на града, за да може той да ги откупи от техните поробители.
Лукас Нотарас спомена около тридесет имена, а когато останалите гърци се посъветваха помежду си, добавиха и имената на всички свои приятели. Тогава аз не можех повече да се сдържам, излязох пред Нотарас и извиках:
— Луд предателю! Колко още ще повлечеш със себе си към гибел?
Куропалатът се разяри, като ме видя сред свитата на султана, и извика в ответ:
— Гъвкавата политика не е предателство! Това е единственото спасение за народа, изпаднал в беда. И ако съм изцапал ръцете си, то е било за благото на моя народ. Все някой трябваше да го направи. Навярно за това трябва повече смелост, отколкото за саможертва. Ти не ме познаваш достатъчно добре, за да ме съдиш!
— Дъщеря ти те познаваше — рекох аз — и те осъди! Твоите хора я убиха при Керкопорта, когато се опитваше да измие името ти от петната на предателството!
Нотарас пребледня от ужас и погледът му остана неподвижен.
— Аз нямам дъщеря! — горчиво каза той. — Никога не съм имал дъщеря! Имам само двама сина. Какви са тези глупости за Керкопорта?
Куропалатът погледна молещо към султана, после към своите съграждани, които се отдръпнаха, оставяйки празно пространството около него. С ужасно усилие на волята си той превъзмогна страха, усмихна се — макар че ъгълчетата на устата му потреперваха — и се обърна към Мехмед:
— Този човек, твоят посланик, те мами! Той сам може да бъде свидетел за това, колко пъти безрезултатно съм го молил да сътрудничи в твоя полза. Но от чиста амбиция и алчност той отблъскваше моята помощ, за да може да действа сам и да спечели благоразположението ти за моя сметка. Не знам какво е направил за теб, но то едва ли може да е нещо значително. Та той беше приятел с Джустиниани и латинците. Бог ми е свидетел, че аз съм ти служил много по-добре от него.
Султанът студено се усмихна, даде ми знак с ръка и каза отново:
— Неподкупнико, имай търпение!
Той повика ковчежника си, след което се обърна към гърците и рече:
— Вървете с моя ковчежник и потърсете сред пленниците в лагера и на корабите мъжете, чиито имена съобщихте. Много от тях може да са предрешени, за да скрият своя ранг, и няма да се издадат, ако само мой човек вика имената им. Вас те ще познаят и ще ви се доверят. Откупете ги от търговците на роби и от войниците. Разрешавам за всеки един от тях да платите по хиляда аспри, толкова важни са те за моите планове.
Гърците се възхитиха на неговото благоразположение и с готовност последваха ковчежника, разговаряйки оживено и вече разпределяйки по-важните постове в управата на града помежду си. Ала Мехмед усмихнато ме погледна, защото знаеше, че умея да чета неговото сърце. Нотарас беше отведен обратно в своя палат и султанът пожела бързо оздравяване на неговата съпруга.
Към мен той повече не погледна, а препусна обратно към лагера си, за да отпразнува победата. Вървях с него до Влахернския палат, където се спря, за да разгледа опустошените и ограбените от венецианците зали. Обърна се към свитата си и цитира древен поет:
— „Бухал крещи сред колонадите на Ефрасиаб, паяци са стражници пред императорските порти.“
Карисиосовата врата беше отворена, а през преградния ров беше построен мост. Там ни настигна един възбуден еничарски офицер, просна се в краката на султана и запита какво да правят с критските моряци, които са се затворили в две от кулите на Акрополския нос и отказват да сложат оръжие.