Така се помина моят господар, Йоханес Ангелос, обут в пурпурни ботуши. Когато и последният дъх го напусна, турците отрязаха главата му, а тялото хвърлиха в пристанището, където трупове тровеха водата.
Но след като се самообяви за законен наследник на императора, султан Мехмед нареди на войската и на корабите си да напуснат пределите на града и позволи на гърците, които бяха останали живи, да си изберат патриарх. Избрахме Генадий, който е най-свят от монасите и на когото агаряните бяха пощадили живота поради всеобщото уважение към него. Султанът го прие в покоите си и го провъзгласи за патриарх на Константинопол така, както и преди императорите са назначавали своите сановници, и му подари в знак на своето благоразположение скъп владишки жезъл и златен потир. По този начин Мехмед удържа на думата си и позволи на гърците свободно да изповядват своята вяра и да имат своя собствена съдебна управа. Султанът също така ни даде някои от черквите, където да отслужваме молебени, но останалите бяха пречистени и превърнати в джамии, за прослава на едиствения бог на исляма.
Султанът възстанови на град Пера, от другата страна на пристанището, предишните търговски договорености като награда за неутралитета и услугите, които бе извършил по време на обсадата. Но крепостните стени на Пера откъм сушата бяха съборени и къщите на онези, които бяха избягали от града, бяха запечатани, а имуществото им описано, така че всичко щеше да стане собственост на султана, ако до три месеца собствениците му не се появяха да си го поискат.
Много от бегълците се върнаха в Константинопол, а Мехмед обеща специални облаги на всички завърнали се гърци, които можеха да докажат, че са от знатен произход. Тези, които сториха това, бяха незабавно обезглавени. Султанът пощади само бедните и им позволи да упражняват професиите си за благото на новото царство. Той се смили и над учените географи, над историците и над императорските техници и ги взе на служба при себе си. Философите обаче не пожали.
БЕЛЕЖКИ
Някои титли:
Препозит — едно от най-доверените лица на императора, понякога го замествал; началник на целия дворцов щат от чиновници.
Ректор — управител.
Паракимомен — личен адютант на владетеля.
Велик папияс — главен вратар на двореца, който държал ключовете.
Протоманглавит (примикюр) — висш държавен чиновник при двора, който се грижел за церемониите.
Исторически личности:
Константин X Палеолог (8.II.1405–29.V.1453). Последният византийски император (от 1449). Син на Мануил Палеолог и сръбската принцеса Елена. От 1428 г. е деспот на Морея заедно с братята си. 1429–1430 завзема Патра. През декември 1452 признава унията с католическата църква. Загива по време на турския щурм срещу Константинопол.
Мехмед Фатих (Завоевателя) (1432–1481) — турски султан в 1444 и 1451–1481. Завоювал Константинопол през 1453 и го превърнал в столица на Османската империя. По негово време е ликвидирана независимостта на Сърбия (1459), завоювани са Морея (1460), Трапезундската империя (1461), Босна (1463), о. Евбея (1471), Албания (1479), подчинено е Кримското ханство (1475).
Евгений V (Габриеле Кондулмер) (1383–1447) — римски папа от 1431. Успява да сключи Флорентинската уния (1439) между католическата и православната църква, признаваща върховенството на папата, по-късно отхвърлена.
Георгий Сфрандзи (Францес, Сфранцес) (1401–1478) — византийски историк и държавен деец. Бил е наместник на Патра, Селимврия, Мистра. Oт 1451 — велик логотет (ръководител на гражданската администрация). 1453–1454 — в турски плен, от 1468 — монах. Хрониката му „Мемоари“ обхваща периода 1413–1477 и се основава на неговия дневник.