Принуден съм да му се възхищавам така, както неговите мъже му се възхищават и сляпо му се подчиняват, защото знаят, че не издава напразна заповед.
От мен също има полза. Обяснил съм му подготовката на еничарите, дисциплината им, въоръжението и начина, по който се сражават. Разказал съм му за нрава на султан Мехмед и за най-приближените му люде. За партиите на мира и войната и за разцеплението между млади и стари след смъртта на Мурад, що Мехмед нарочно изостря, за да свали Халил от поста велик везир.
— Той никога не ще забрави как като младо момче бе принуден дваж да се откаже от престола — на дванадесет и на четиринадесет, — тъй като не успяваше да удържи властта, въпреки че баща му я бе преотстъпил изцяло — казах аз. — Това е ключът към неговата горчивина, фанатизъм и амбиция. Тайната мощ зад всичките му деяния. Първия път, когато кръстоносците изненадващо настъпиха към Варна, той беше в Адрианопол, където плака, бесня, получи гърчове от страх и се скри в харема. Така разправят. Ако старият султан Мурад не се беше върнал от Магнезия и не беше за няколко дни събрал из Азия войска, турската империя щеше да падне. Българите и сърбите щяха с готовност да се присъединят към кръстоносците.
— Всичко е съдба — продължих аз. — Ако папската флота не бе закъсняла да затвори пролива. Ако генуезците в Пера не бяха превозили войската на султана през Мармара и не бяха изменили, за кой ли път, на християнските си братя. Говори се, че Мурад им платил по дукат на глава. Ако, ако? нали така, сега всичко щеше да е по другому.
— Само безволев мъж може да седне и да си въобразява какво би било и какво е можело да бъде! — ядосано извика Джустиниани. — Волята на човека е неговата съдба. Каквото и да му се случи. Или на теб ще ти е по-приятно, ако султанът отвори Черно море за венецианските търговци и да задуши Генуа, а?
Тогава чак си спомних, че той по рождение беше генуезец и затуй е длъжен, за право и неправо, да защитава родното си място.
— Извини ме — казах аз. — Разказах само какво се случи. Мурад без съмнение така или иначе щеше да намери начин да прекоси Босфора. Гърците едва ли можеха да му попречат. В продължение на стотици години Константинопол се е приготвял само за отбрана, но не и за нападение. Причината за поражението край Варна е закъснението на християнската флота. Но Мехмед не е забравил страха и срама. Затуй и построи миналото лято твърдината на тази страна, на гръцка територия. „Варна няма да се повтори — заяви той. — Аз трябва да осигуря безпрепятственото прехвърляне на войската си през Босфора, каквото и да става“. Естествено това беше само предлог, но християнството само си е виновно.
— Прав или не — забеляза Джустиниани, — той е затворил Босфора и това е политически факт. За щастие неутралитетът на Пера осигурява свободен достъп на генуезките търговски кораби до Черно море. Венецианците сами си изкопаха гроба, като предоставиха корабите от пристанището в разположение на императора.
— Неутралитетът на Пера е срам за целия християнски свят — възпротивих се аз. — Наистина стените й не могат да се сравнят със стените на Константинопол, но обсадата й би раздвоила силите на Мехмед. Ще спечелим време, а времето работи за нас. В това Францес е прав. Султанът ще трябва първо да завладее Пера и чак след това да започне обсадата на града. Ще претърпи загуби, а унищожението на Пера ще превърне могъщата Генуа във враг.
— Говориш също като грък — пренебрежително рече Джустиниани. — Неутралитетът на Пера осигурява на Запада излаз на Черно море и свободна търговия, каквото и да се случи. Неутралната Пера помага и подкрепя Константинопол по-ефикасно, отколкото ако е разрушена и в ръцете на султана. Чрез нея вратата към преговори е винаги отворена, ако успеем да протакаме достатъчно дълго обсадата и нанесем чувствителни загуби на агаряните. Без оръжието и продоволствията, що идват оттам, ние сме загубени. От Пера узнаваме всичко, дето се случва в Адрианопол. Дори по време на обсада бихме могли чрез Пера да узнаваме за настроенията в султантския лагер, а това за обсадените е безценно предимство.
— Чрез Пера — възразих аз — султанът узнава всичко, що става в града.
— Константинопол е огромен град — обясни той. — Разбира се, аз ще бъда принуден по време на обсадата да обеся няколко рибари, търговци и евреи и това е съвсем нормално. Но изтичането на информация от толкова голям град е невъзможно да се предотврати. Това щеше да ти е известно, ако имаше малко повече опит. Така че в този смисъл е все едно на коя страна е Пера. Пресметнах, че предимствата от неутрална Пера са повече, отколкото ако беше на наша страна.