— Това не ще мога никога да забравя — продължих аз.
— Лъсналите темета на еничарите и на всяко по един дълъг кичур коса, тъй като в яда си бяха хвърлили чалмите наземята и ги бяха тъпкали с крака. Сладострастното лице на Мехмед и неговите жълти звероподобни очи. Девойката, що бе по-прекрасна от Караманската пролет. Султанът насила отдели ръцете й от лицето, смъкна всичките й дрехии я блъсна към еничарите, които се отдръпнаха, поразени от нейната съвършена красота. „Напълнете очите си — извика той! — Гледайте и признайте, че е достойна за вашия султан!“ От гняв лицето му потъмня, захвърли розата и заповяда: „Донесете ми ятагана!“ Девойката коленичи на земята, сведе глава, опитвайки се с ръце да прикрие голотата си. С ятаган в ръка Мехмед хвана момичето за косата и с един замах отсече главата му, така че кръвта от шията й опръска по-близо стоящите еничари. Те извикаха от изумление, невярващи на очите си, и сляпо се заблъскаха в другарите си, опитвайки се да се отдалечат колкото се може по-далече от султана. А той извика: „Ятаганът ми е готов да пресече дори връзките на любовта! Имайте вяра в него! — а след това — Къде е вашият бей?“ Еничарите повикаха командира си, който се криеше в собствената си шатра. Мехмед откъсна сребърната командирска огърлица и го удари с всичка сила в лицето, при което му разби носа и му изби едното око. Но еничарите страхливо мълчаха и никой не се опита да го защити.
— Те вече не се бунтуват — рекох аз. — Мехмед реорганизира войската им и я подсили, против всички стари правила, с шест хиляди от собствените си „соколи“. Повишаването в ранг става по възраст и затова не можеше да уволни всички стари офицери, макар че още същата вечер екзекутира много от тях. Но можеш да бъдеш сигурен, че им е подготвил „почетни места“ при обсадата на Константинопол. Той ще извлече полза от тази обсада. Под стените ни първи ще паднат онези офицери и ветерани, които е набелязал в паметта си. Мехмед никога не прощава за нанесена обида, но се е научил да изчаква.
Размислих се дали да продължавам и дали Джустиниани беше способен да разбере какво се опитвах да му кажа. Затуй добавих:
— Мехмед не е човек.
Джустиниани сбръчи чело и втренчи в мен кръвясалите си биволски очи. Сърдечният гръмогласен смях заседна на гърлото му.
— В Мехмед няма нищо човешко — повторих аз. — Може би той е ангелът на мрака. Може би той е Този, що идва. У него се откриват всички белези.
— Не ме разбирай погрешно — побързах да добавя. — Ако все пак е човек, той е някакъв нов вид човек. Такъв, дето досега не се е раждал. С него започва ново летоброене, което ще роди нови люде, на него подобни. Владетели на царства, владетели на мрака, що в своето упорство и горделивост ще отхвърлят небесата и ще владеят над земята. Те не вярват в нищо, което не могат да докажат със собствените си очи. В сърцето си не признават ни божи, ни човешки закони, защото тяхната собствена цел е всичко за тях. Адски огън и хлад носят те на света и с тяхна помощ подчиняват природните сили. Не ги плашат нито морските дълбини, ни небесните висини. А след като са покорили земята и морето, те ще си построят криле и в извратената си жажда за познание ще литнат към звездите и ще ги покорят. Мехмед е първият от тях. По какъв начин си въобразяваш, че можеш да му се противопоставиш.
Джустиниани се почеса по главата:
— В името Христово — оплака се той, — не ни ли стига това, че фанатизираните монаси в този град проповядват края на света! Трябва ли и един от собствените ми офицери да има видения и устата му да бълва глупости! Слепоочията ми ще се пръснат, ако само продумаш още една дума.
Но той вече не говори за Мехмед като за буен хлапак, който в неопитно упорство възнамерява да удари главата си в стената. Станал е още по-предпазлив и е предупредил офицерите си много да не се хвалят по кръчмите и да не подценяват турската мощ. Даже веднъж посети католическата служба, покорно се изповяда и прие опрощение, макар че кардинал Исидор се беше заклел и обещал, че щом приеме службата протостратор в отбраната на града, се освобождава от всичките си грехове. За да бъде съвсем сигурен, Джустиниани помоли тази клетва да му се даде писмено и оттогава я носи винаги със себе си.