— Месец-два — прецених. — Джустиниани е превъзходен воин. Може би три месеца, ако се издигне до нивото на задачата си, което, струва ми се, ще стане. Но не по-дълго от това. Три месеца в най-добрия случай.
Мануил вече не трепереше. Погледна ме право в очите и попита:
— Ами западните страни? Ами унията?
— Западните страни — отвърнах аз — ще потънат в мрак заедно с Константинопол. Та той е последният фенер на надеждата за цялото християнство. Ако позволят да бъде загасен, то сами са заслужили участта си.
— А какво очаква западните страни? — продължаваше да пита той. — Прости, господарю, любопитството ми, но ми се иска да се подготвя за всичко.
— Тяло без дух — рекох, — живот без надежда. Робство така безнадеждно, че самите роби не ще осъзнават робията си. Богатство без радост, разкош без наслада. Духовна смърт.
10 февруари 1453
Срещнах всички освен куропалат Лукас Нотарас. Като че ли нарочно, той живееше колкото е възможно по-далече от Влахернския дворец, в старата част на града, край голямата черква и стария императорски палат, в сянката на Хиподрума. Самоизолирал се е. И двамата му млади сина носят почетни церемониални длъжности при императорския двор, но никога не са там. Виждал съм ги да играят на топка, яздейки коне по игрището на Хиподрума. Те са красиви момчета, белязани от същата мрачна горделивост като баща си. Като върховен командир на имперската флота Нотарас отказва да сътрудничи на Джустиниани и със собствени средства е възстановил и оборудвал петте престарели императорски дромона. Днес, за всеобщо удивление, те вдигнаха котва и, плъзвайки се покрай огромните западни кораби, излязоха от пристанището, разпънаха новите си платна и, построени като за бой, се отправиха към азиатския бряг. Беше сив облачен ден с вятър, що духаше на талази. Моряците не бяха привикнали с платната, а гребците объркваха ритъма, така че греблата постоянно се блъскаха едно в друго.
Последната флота на Константинопол беше в открито море. Венецианските и критските капитани се превиваха от смях и удряха с ръце по коленете си.
Но каква бе целта на това бойно учение? Едва ли беше обикновено упражнение, тъй като дромоните не се завърнаха до вечерта.
Джустиниани препусна към двореца, без да се съобразява с каквито и да било протоколи и отстраняваше стражи и евнуси от пътя си, докато не се намъкна в императорските покои. Държеше се неприлично, за да покаже колко е разгневен, макар че всъщност беше само любопитен. За императорската флота той не дава и пет пари. Един от западните бойни кораби може съвсем сам да я потопи. Това, що го ядосва, е, че като протостратор на града той все пак няма власт над него.
Пред него император Константин се оправда така:
— Куропалат Лукас Нотарас не може да седи със скръстени ръце и да чака. Турците са подложили всичко наоколо на унищожение и са обсадили Селимбрия и другите останали твърдини. Затуй, докато морето е още чисто, той желае да ги удари и да им отмъсти по същия начин.
На това Джустиниани рече:
— Наредил съм да се направят в крепостните стени излази за нападение и много пъти съм молил разрешение да нападна пръснатите околовръст агарянски банди. Те са станали твърде нахални, препускат на хвърлей стрела близодо стените, крещят обиди към моите войни и се заканватда ги скопят. Това много вреди на дисциплината.
— Не можем да си позволим да загубим нито един войник — отвърна Константин. — Турците могат да ги подмамят далеч от стените в капан и да ги избият до крак.
— Поради тази причина аз съм се подчинявал на заповедите ти — каза Джовани. — Но, изглежда, че куропалат Нотарас хич не го е грижа.
— Той съвсем неочаквано обяви, че излиза на маневри — заяви императорът. — Не можах да заповядам на венецианските и на критските кораби да му попречат. Но обещавам, че такова своеволно поведение не ще се повтори.
Францес също се опита да оправи нещата, казвайки:
— Куропалатът сам е оборудвал корабите и плаща на моряците от собствения си джоб. Не бихме желали да го обидим.
Но всеки един от тях знаеше, че всичко това бяха само думи. Джустиниани удари с протостраторския си жезъл по масата и извика:
— Откъде знаеш, че той изобщо ще се завърне с корабите и хората си?
Император Константин наклони глава и тихо рече:
— Може би за всички ще е по-добре, ако не се прибере.
На връщане Джустиниани повтори целия разговор пред мен и заяви:
— Нищо не разбирам от тези сложни гръцки политически маневри. Досега василевсът строго бе забранил да се напада и на всеки шамар от страна на султана по християнски обръщаше другата си страна. Аз естествено разбирам, че той желае пред християнството, а и пред останалия свят да изобличи султана като агресор и да представи себе си като миролюбец. Но защо? Та това и бездруго е ясно на всеки разумен човек. Сега пък куропалат Лукас Нотарас грабва инициативата в свои ръце и започва бойни действия. Той ще се върне, вярвай ми, и то с всичките си кораби, но какво цели, това не мога да разбера? Ти познаваш гърците и може би ще ми обясниш за какво става въпрос.