Когато я срещнах за първи път, не знаех нищо за нея. Един ден тя ме видя на Понте Векио и започна да върви след мен. Помислих си, че е луда. Пожела насила да ми подари една фигурка от слонова кост, в която се бях загледал на една от сергиите. Но ти едва ли ще разбереш това, що се случи между нас.
Бях много млад тогава. Бях на двадесет и пет — на прага на своята зрелост, но бях загубил надежда. В разочарованието си бях намразил черните раса и брадатите лица на гърците. Мразех кръглата глава и набитото тяло на Висарион. Там, където живеех, всяка сутрин се събуждах от вонята на пот, разлагащи се боклуци и човешки изпражнения. Лятото беше ужасно горещо. Във Ферара бях вкусил от любовта и от чумата и вече в нищо не вярвах. Мразех дори себе си. Робството, оковите, затвора на собствената си плът. Как би могла да разбереш?
Тя ме отведе в къщата си. В килията й имаше дървена пейка, която й служеше за легло, пръстена кана с вода и вонящи остатъци от храна по пода. Но зад тази килия имаше много и богато обзаведени стаи, просторна градина, оградена с висока стена, с бълбукащи фонтани, зелени дървета и кафези с пойни птици. В същото време иззад хихикането и мърморенето пред мен се разкри интелигентна и обезнадеждена жена, която в мъката си бе направила от себе си „божи шут“.
На младини тя била много красива, богата и щастлива. Само за няколко дена болестта, която беше обезобразила лицето й, отнела съпруга и двете й деца. Сблъскала се беше с пълната несигурност на човешкия живот и ужасяващата безнадеждност на всяко земно щастие. Господ й се беше подиграл и обезобразил. За известно време не била на себе си, но след като се оправила, продължила да се преструва на луда от отчаяние и от желание да се противопостави на хората и на Бога. Богохулстваше, когато се молеше, и се молеше, когато богохулстваше. Не, съмнявам се, че ще разбереш. Беше само на тридесет и пет, но лицето й я правеше да изглежда като старица. Устните й бяха напукани, а щом започнеше да говори, в ъглите на устните й се появяваше пяна.
Ана Нотарас бе свела очи и докато ме слушаше, кършеше пръстите на ръцете си. Дневната светлина играеше по червено-черните фигури на килима. В ъгъла евнухът със сбръчканото сиво лице местеше очи ту към мен, ту към нея, мърмореше и се мъчеше по устните ми да отгатне за какво говоря. Аз продължих:
— Тя ме нахрани и ми даде да пия. Очите й жадно поглъщаха лицето ми. След като я посетих няколко пъти и разговарях с нея, сърцето ми се изпълни със състрадание. Състраданието не е любов, Ана Нотарас, но понякога любовта може да бъде състрадание, така, както само с присъствието си едно човешко същество може да покаже съжаление спрямо друго. Спомни си, че по това време аз още незнаех за богатството й. Предполагах обаче, че е заможна, тъй като францисканците я бяха взели под своя закрила. Тя пожела да ме облече. Купи ми нови красиви одежди и ги проводи в квартирата ми заедно с кесия сребро, но аз не приех подаръците й дори за да й доставя удоволствие.
Тогава един ден тя ми показа портрет от своята младост. Като видях как е изглеждала, напълно я разбрах. След като беше разбил щастието й, Господ я беше затворил в ада на собственото й тяло. Виждайки ме на моста, тя лудо се беше влюбила в мен и ме желаеше, макар че в началото не смееше да го признае.
— Но както и да е — отсякох аз сгорещен от срам. — Легнах с нея. Съжалих я с тялото си, тъй като не отдавах голямо значение на това, що беше свързано с плътта. Споделих нейния ад и мислех, че върша добро. Три нощи поред. След което продадох всичко, което притежавах — чиновническите си одежди, дори любимия Омир, — раздадох парите си на бедните и избягах от Флоренция. Но божията присъда ме застигна още същата есен по склоновете на планината Асизи. Мадам Гита бе пътувала по следите ми в своя паланкин, придружена от един францискански отец и от един много вещ адвокат. Аз бях брадясал, мръсен и неугледен. Тя ме накара да се измия, да се избръсна и да облека чисти дрехи, след което бяхме венчани в Асизи. Беше забременяла от мен и смяташе това за Божие знамение. Чак тогава разбрах коя е и каква примка Бог беше надянал на шията ми.