Черквата „Света София“ е безлюдна дори по време на богослужение, а споменаването на папа Николай в молитвите предизвиква само отвращение и омраза. Кардинал Исидор с неудоволствие напуска къщата си. Патриархът Григорий е огорчен, разочарован и съжалява, че от Рим се е завърнал тук. Светият Синод му отне титлата още през 1450 година. Сега е получил обратно своя дворец, който е голям и за който не може дори слуги да си намери.
И така всеки се е затворил в собствената си крепост. „Лъжепатриархът“ и кардинал Исидор — в двореца на патриаршията, а монахът Генадий — в килията си, в Пантократорската обител, но непримирима омраза витае във въздуха над града.
Млади монаси, занаятчии, обикновени граждани и търговци, които досега не можеха да различат лъка от стрелата, усърдно се обучават на групи по десет и по сто под вещото ръководство на изпитаните латински воини. Те желаят да се бият за вярата си и изгарят от нетърпение да докажат, че ако се наложи, са равни по способности на латинците. Вярват, че ще удържат града.
Някои могат да опъват лък, но стрелите им летят накъдето си поискат. Други пък ентусиазирано се опитват да промушат с копие люлеещи се чували, натъпкани със слама, но неопитността им ги прави безпомощни. Някои от тях са получили наранявания по коленете, препъвайки се в собствените си дрехи и набождайки се на собствените си мечове. Сред тях има и силни мъже, за които ще е най-добре да стоят по стените и да изсипват камъни във вратовете на нападащите турци.
Шлемове и кожени ризници все още не са раздадени на всички доброволци и на мобилизираните от императора. Но които вече са получили, свалят ги при първия удобен случай, като се оплакват, че шлемовете ги убиват, а ризниците им пречат да се движат. Ако им поставят железни набедреници на краката, те не успяват да се помръднат от местата си.
Не ги упреквам и не им се подигравам. Те полагат свръхусилия, но са израснали, занимавайки се с мирни дела и с вяра в стените и в платените императорски наемници. В открито поле един единствен еничар би се справил за минута с десет от тях.
Наблюдавам деликатните бели ръце, които умеят да извайват изящни статуетки от слонова кост или да изографисват с корналин образите на светци. Мъже, които умеят да четат и да пишат и които с четчици, по-тънки от косъм, украсяват в злато и цинобър заглавните букви на молитвените ръкописи.
Тези мъже сега трябва да се научат да забиват меч в незащитените от броня слабини, да се мерят с копие в лицето на противника и да изстрелват стрели в очи, които виждат земята и небето.
Какъв свят! Какво време! От Арсенала са донесли на стените току-що излети малки топове, а също така и по-големи оръдия от чугун, тъй като императорът няма пари за бронз. Неопитните новобранци се страхуват от тях много повече отколкото от турците и се хвърлят на земята със запушени уши всеки път, щом те гръмнат. Оплакват се, че трясъкът от изстрела ги оглушава, а блясъкът на експлозията ослепява очите им. За нещастие един от малките чугунени топове се пръсна още на първия ден, осакатявайки двама от тях.
24 февруари 1453
Джустиниани е завършил своя план по отбраната на града. Разделил е латинците по народности и ги е разпределил по най-слабите места на крепостните стени и около портите. Венецианци и генуезци ще се надпреварват помежду си за слава и дори от Пера са дошли млади мъже, за да се запишат във войската на протостратора. Съвестта им ги кара да се срамуват от неутралитета в тази война, която в крайна сметка ще реши и съдбата на целия Запад.
Джустиниани се уповава единствено на своите латинци и на императорските топчии. С останалите гърци е запълнил празнините по стените, но и те са много необходими. Та нали само откъм сушата голямата стена е дълга десет хиляди стъпки и има сто кули. Стените откъм морето и пристанището в огромния триъгълник на отбраната са също толкова дълги, но едва ли ще станат обект на сериозно нападение. Пристанището се пази от западните бойни кораби, които превъзхождат турските, докато стената откъм морето едва ли ще бъде изобщо нападната. С гръцки огън лесно могат да бъдат подпалени леките турски плавателни съдове на разстояние хвърлей стрела. Императорските топчии са приготвили за тази цел специални амуниции, които са като малки летящи топки, но като военна тайна ревниво ги пазят и не ги доверяват на латинците.
Във всеки случай Джустиниани очаква големите сражения да се проведат по стената откъм сушата. По средата й се намира портата на Свети Роман, в долината Ликус. За защитата й е определил себе си и облечените от главата до петите в броня генуезци. Оттам може, ако стане необходимо, бързо да се притече на помощ в другите сектори. Но окончателното разпределение на силите ще зависи най-вече от султанския план за превземането на града. Преди тридесет години, при обсадата на Константинопол, султан Мурад беше опънал шатрата си на един баир срещу пората на Свети Роман. И тогава тази част на стената беше от най-щурмуваните, но по онова време турците все още нямаха топове.