Най-голямата паника по подготовката вече преминава. Стените все още се заздравяват, но сега всеки мъж с точност до часа знае какво трябва да върши. По същия начин протичат и военните упражнения, макар че обедната почивка дълго се проточва, тъй като градът е голям, а доброволците трябва да обядват по къщите си.
Джустиниани се е отказал от протритите кожени панталони, накъдрил е косата си по гръцки маниер, боядисал е брадата си червена и е накарал да вплетат в нея златни нишки. Той обаче не боядисва краищата на очите си в синьо и не червосва устните си, както правят младите императорски стратори. Затова пък се е накичил със златна огърлица и е започнал да се чувства удобно в компанията на гърци. Благородните дами от Влахернския палат са започнали да се отнасят ласкаво с него. Та нали е огромен и силен мъж, с една глава по-висок от гърците. Нагръдните си доспехи лъска така, че блестят като огледало, а вечер заменя подарената му от императора протостраторска огърлица с огърлица от аметисти, като се надява, че тези камъни няма да му позволят да се напие.
Императорът е потвърдил с хрисовула своето обещание да му подари остров Лемнос като наследствено имение и титлата стратег, ако успее да отблъсне турците. Само печатът върху нея струва много безанта и Константин собственоръчно е поставил с цинобър своя троен кръст върху документа.
След морските маневри куропалат Лукас Нотарас се е затворил в къщата си. По настояване на Джустиниани императорът строго му е забранил да излиза на своя глава с дромоните от пристанището. От своя страна той упорито настоява, че е постъпил съвсем правилно и обвинява Константин в страхливост и в това, че прекалено превъзнася латинците.
Дал е също така да се разбере, че очаква Джустиниани да се допита до него по въпроса за защитата на града и разположението на силите. Като велик стратег и върховен адмирал на императорската флота той счита себе ся ако не друго, то поне равен на Джустиниани, без да взема предвид неговата протостраторска титла. Но най-вече любопитства да узнае каква роля му е определена в отбраната на града. Не може да бъде пренебрегнат — той е твърде високопоставен и влиятелен. Латинските капитани обаче запазват властта си над собствените си кораби и са пряко подчинени на императора. В крайна сметка под командата на Лукас Нотарас са само онези пет раздрънкани и бавни дромона, които също са притежание на императора, но са ремонтирани и приведени в бойна готовност с парите на куропалата.
Въпреки популярността, която спечели сред народа, тези дни той е доста самотен — този Лукас Нотарас. И то по отношение на Влахернския палат.
Джустиниани нарочно го кара да чака. Той е авантюрист, издигнат в протостратор, и затуй може би отдава по-голямо значение на титлите, отколкото един наследствен велик стратег. Дали и тук се започва това ужасно детинско съперничество, що кара мъжете да мерят с дървен аршин височината на троновете си.
Всъщност градът е изцяло в латински ръце и гърците нямат никаква власт, макар че императорът като че ли все още не проумява този факт. Латинските кораби контролират пристанището, а Джустиниани с облечените си в броня войници владее всички по-важни точки по стените и в града.
Възможно ли е и той да си има някакви тайни политически планове? С женско посредничество си е създал контакти сред най-влиятелните от благоразположените към латинците гръцки среди. Ако турците не успеят и ако султан Мехмед претърпи поражение — в случай, че флотилиите на папата и Венеция пристигнат навреме, — Константинопол няма да е нищо друго освен една латинска база за завладяване на Черно море и за покоряване на разпадащата се турска империя. Унията е вече провъзгласена. Ще се възстанови ли наново латинската империя, та дори и гръцкият император да запази своя трон?
Дали Победителят ще се задоволи с васалния остров Лемнос и с титлата стратег?
Гръцката ми кръв в нищо не вярва. Това е кръвта на съмнението, на хилядолетните политически интриги. С всеки изминат ден, ведно със свалените за пране дрехи, и латинското в мен малко по малко изчезва. Син съм на баща си, а кръвта вода не става!