— Пропусна сгодния момент — подметнах. — Защо не събра народа около себе си, когато провъзгласиха унията? Защо не го вдигна на бунт? След което можеше доброволно да предадеш града на султана.
Той разтърси глава и отсече.
— Не! Народът е бавен и късоглед. Фанатизиран от вярата и уповаващ се на Светата Панагия, той щеше да затвори вратите пред султана и да се удави в собствената си кръв. Без помощта на латинците щеше да е още по-лесна плячка за Мехмед. Вдигането на бунт щеше да бъде непростима политическа глупост.
— Освен това — продължи той — султанът желае с меч да завладее града, за да може сам да налага своите условия. Доброволна капитулация ще го задължи да подпише споразумения и договорености, а той не желае това. Та нали дори Константин би се съгласил формално да му стане васал и да му плаща данъци. Но такова разрешение на проблема не го задоволява. Не съм ли прав?
Тъй като не отвърнах, той вдигна два пръста.
— Има само две възможности. Или обсадата ще успее и Мехмед ще превземе с пристъп града. Или ще се провали и Константинопол ще се превърне за вечни времена в латинска колония.
Нотарас стана, изпъчи се и повиши тон:
— И преди сме вкусвали от латинското господство. То продължи само едно поколение, но триста години след това Константинопол все още не се е съвзел от него. Латинците са крадци, вероотстъпници и са по-безпощадни от турците. Агаряните поне ще ни разрешат да запазим вярата и традициите си. И затова дори Светата Панагия този път е на тяхна страна, макар че се облива в кървави сълзи поради нашата безпомощност.
— Не говориш пред тълпата, куропалате — припомних му аз.
Той натъртено отвърна:
— Не ме разбирай погрешно! Преди всичко не ме разбирай погрешно! Аз съм грък и ще се боря за града си докато все още има някаква надежда за независимост. Но никога не ще позволя той да падне отново в латински ръце. От това нищо добро няма да последва. Ще загубим и последните си сили в постоянни войни като преден пост на Европа. До гуша ни е дошло и от нея, и от латинците. В сравнение с тези варвари турците са цивилизован народ благодарение богатото културно наследство на Арабия и Персия. Под властта на султана Константинопол отново ще процъфтява и на границата между Изтока и Запада отново ще владее над целия свят. Султанът не настоява да се отречем от вярата си, а само мирно да съществуваме всред турския народ. Защо заедно с него да не завладеем света и да позволим на прастарата гръцка култура да избуява от първичната сила на тяхната цивилизация? Нека се роди един трети Рим, владян от султан, в който гърци и турци живеят задружно и в сговор, уважавайки взаимно вярата си.
— Мечтата ти е завидна за уважение — отбелязах аз. — Не ми се иска да полея със студена вода жаравата на твоето сърце, но мечтата си е само мечта. Нека се придържаме към действителността. Ти не познаваш Мехмед, но въпреки това се надяваш и желаеш градът да падне в негова власт.
— Не се надявам — прекъсна ме той. — Аз знам, че ще падне! Неслучайно имам титлата стратег.
— Живото куче е по-добро от умрелия лъв — продължи той. — Император Константин вече е избрал съдбата си, защото друг път не съществува. Безспорно той ще търси смъртта на стените, когато забележи, че всичко е загубено. Но как един мъртъв патриот може да бъде полезен на своя народ? Ако съдбата ми е отредила да погина по стените на Константинопол, нека бъде волята й, но аз по-скоро бих запазил живота си и бих ратувал за благото на своя народ. Ерата на Палеолозите е към своя край. Султанът ще стане единственият император. Но за да управлява гърците и да се оправя в гръцките афери, ще му е нужен грък. След превземането на града това ще е неизбежно. Той ще трябва да попълни висшите длъжности с хора, запознати с дворцовия протокол и с административния апарат. Затова Константинопол ще се нуждае от патриоти, които обичат народа си и многовековното гръцко културно наследство повече от собствената си репутация. Ако мога като куче да служа на народа си, за какво ми е лъвска смърт? Трябва само да уверя султана в добрата си воля. И когато от стените отекне глас: „Градът е загубен!“, тогава е мой ред да взема съдбата на народа в своите ръце и да я понеса напред.
Нотарас замълча в очакване и ме погледна.
— Речта ти беше дълга, красива, убедителна и ти прави чест — започнах аз. — Наистина към гръцкото културно наследство можем да причислим също така Леонид и Термопилите, но аз знам какво имаш предвид. Ти желаеш да увериш султана в добрата си воля. Но това не е ли вече съвсем ясно? Ти поведе опозицията против унията. Насаждаш и разпространяваш омраза срещу латинците и по този начин отслабваш защитата на града. С корабите си проведе безсмислено нападение и даде на султана така необходимата му провокация. Чудесно! Защо собственоръчно не мупишеш и не му предложиш услугите си?