На това той отвърна:
— Знаеш добре, че човек от моя ранг не може да постъпи така. Аз съм грък и съм длъжен да се бия за своя град, Макар да съм убеден, че всичко е напразно. Но запазвам за себе си свободата да действам така, както преценя за добре в името на своя народ. Защо трябва народът ми да погине или да бъде заробен, ако е във възможностите ми да го предотвратя?
— Не познаваш Мехмед — повторих аз. Моята непоколебимост явно го безпокоеше.
— Не съм предател — рече той, — а само политик. Това ти и твоят султан трябва да разберете. Готов съм да отговарям за делата си, без страх от хулниците, пред народа, пред собствената си съвест и пред божия съд. Здравият политически разум ме уверява, че точно в решителния момент ще са нужни хора като мен. Мотивите ми са чисти и безкористни. По-добре ще е народът ми да продължи да съществува, отколкото да бъде изцяло унищожен. Духът на Гърция, нейната вяра и култура не са само стените на Константинопол, имераторския дворец, форума, сената и събранието на архонтите. Това са само външни форми, които с времето се променят — само духът остава.
— Политическият разум и божията промисъл са две различни неща — казах аз.
— Ако господ ни е дал способността да мислим политически, той е пожелал човек да използва тази си дарба — поправи ме той.
— Думите ти са съвсем ясни, куропалате Лукас Нотарас — горчиво заключих аз. — Когато Константинопол падне, хора като теб ще управляват света. Мога да те уверя, че султан Мехмед е известен за твоите възгледи и оценява стойността на безкористните ти подбуди. Без съмнение той ще ти проводи в подходящ момент своите желания и ще те посъветва как най-добре би могъл да му служиш по време на обсадата.
Той леко наведе глава, все едно че ме признаваше за пратеник на султана, а думите ми приемаше като султанско поръчение. До каква степен човек може да бъде в плен на собствените си желания!
Напрежението му се разсея и той протегна ръце с приятелски жест, щом понечих да си тръгна.
— Не си тръгвай още — помоли ме той. — Досега говорихме много официално. Бих желал да спечеля твоето приятелство. Ти служиш на господар, чиято енергия, решителност и проницателност, въпреки младостта му, аз дълбоко уважавам.
Забързано той отиде до страничната масичка, наля две чаши с вино и ми предложи едната от тях. Не приех.
— Опитах вече от виното ти — рекох. — В компанията на красивата ти дъщеря. Позволи ми този път да не пияи да запазя главата си бистра. Не съм привикнал към алкохол.
Нотарас се усмихна, тълкувайки погрешно моя отказ.
— В заповедите и забраните на Корана има и добри страни. Без съмнение Мехмед е велик пророк. Съвременните люде на драго сърце признават заслугите и на другите религии, запазвайки, разбира се, собствената си вяра. Добре разбирам онези християни, които доброволно са приели исляма. Що се отнася до вярата, аз уважавам всяко искрено убеждение.
— Не съм приел исляма — заявих аз. — Запазих вярата си, въпреки надвисналия над шията ми ятаган. Не съм обрязан, но предпочитам да съм с бистра глава.
Лицето му помръкна отново. Беше пожелал приятелски да го разбера и да откликна на мечтите му и беше готов да забрави благородното си потекло и да разговаря с мен като с равен. Обиди се и замълча.
— Освен това те уверявам, за кой ли път, че напуснах султана — рекох леко аз. — Дойдох да погина при защитата на Константинопол. Нямам никакви други намерения. Благодаря ти за доверието, с което няма да злоупотребя. Всеки има право в главата си да крои политически планове и ако те си останат там, това все още не е престъпление. Без съмнение император Константин и неговите приближени са взели предвид тази възможност, затуй бъди предпазлив. Толкова внимателен, колкото си бил и досега.
Куропалатът остави чашата си без да отпие от нея.
— Нямаш ми, значи, доверие — оплака се той. — Имаш своите си задачи, които явно не ме засягат. Ти също бъди внимателен. Вероятно ще пожелаеш да се срещнем, щом времето за това е назряло. Знаеш моята позиция. Знаеш какво можеш да очакваш от мен и какво не. Аз съм грък и ще се бия за родния си град.
— И аз също — отвърнах. — В това си приличаме. И двамата възнамеряваме да се бием, макар да знаем, че Константинопол ще падне. Не се надяваме на чудеса.