1 март 1453
Сам Джустиниани дойде да ме посети, тъй като още не смея да се показвам навън. Раната ме смъди, лицето ми гори и все още ме тресе.
Веднага след като слезе от бойния си кон, пред къщата ми се насъбра тълпа. Гърците му се възхищават — нищо че е латинец. Малките момчета уважително докосват сбруята на коня му. Императорът го е дарил с позлатено седло и с обсипана от скъпоценни камъни юзда. Посещението му е голяма чест за мен. Разговаряхме надълго и нашироко. Обясних му своята философия — идеите на моя учител, доктор Кузански. Според него вярното и невярното, истината и лъжата, доброто и злото не се взаимоунищожават. За това, че няма абсолютна истина и лъжа, правда и неправда, добро и зло, и че всичко относително на този свят се слива в едно с безкрайността. Той обаче нищо не разбра.
Джустиниани поклати глава и млясна доволно с уста, щом влезе в стаята и видя разбитото ми чело и обеления ми нос.
— Сбиване в кръчма — обясних лаконично аз.
— Но ти не им остана длъжен, нали?
— Отвърнах на удара с удар, след което се измъкнах.
— Ако това е истина, няма да бъдеш наказан — заяви той. — До сега поне никой не се е оплакал, че си бил пиян и си нарушил обществения ред. Мога ли да видя раната ти?
Той накара Мануил да махне превръзката и несръчно побутна с дебелия си показалец подутите краища на разреза.
— Удар в гърба — отсъди той. — На косъм от смъртта. Това едва ли се е случило в кръчма, макар че лицето ти подсказва нещо такова.
— Приятелите ми в този град не са много — признах аз.
— Трябва да носиш ризница — отсече той. — Лека ризница от метални халки ще пречупи острието на меч и няма да пюзволи и на най-тънкия кинжал да проникне много дълбоко.
— Нямам нужда от ризница — казах аз. — Достатъчно съм корав, ако успея да запазя самообладание.
Това го заинтригува.
— Наистина ли си корав? — попита той. — Някакъв талисман ли имаш? Да не би да си дал да те омагьосат или носиш върбинка в кесията си? Всички тези неща помагат само ако вярваш в тях.
Взех дълга сребърна игла от масичката край леглото ми.
— Внимавай сега — започнах аз и мърморейки арабско заклинание, което бях научил от торлак-дервишите, прободох мускула на ръката си така, че иглата се показа от другия край. Не се появи нито една капка кръв, но той отново разклати огромната си глава.
— Тогава защо раната ти е възпалена и те тресе? Защо не зарасне от самосебе си, щом като си толкова корав, колкото твърдиш?
— Защото бях възбуден и се самозабравих — отвърнах аз. — Не се безпокой, раната ще заздравее. Вдругиден ще съм здрав и годен за служба.
След това той си тръгна и тежките копита на жребеца Му глухо отекнаха по уличните павета. Тежките копита на времето разкъсват сърцето ми на малки късчета.
2 март 1453
Слънцето започна да топли. В дворовете и по уличните ъгли хората горят боклуци. Ярко зелени стръкчета трева се подават през пукнатините на пожълтелия мрамор, а склоновете към Акропола са обсипани с пролетни цветя. Шумът в пристанището продължава до късно и през нощната тишина до прозорците на моята къща достига музика. Никога, никога преди това не съм наблюдавал толкова прекрасни залези, както през тези вечери, с куполите, целите в пламъци, и залива, черен като мастило, прострял се между хълмовете. А отсреща крепостните стени и кулите на Пера почервеняват и се оглеждат в тъмните води.
И докато се наслаждавах на залеза с болка в нараненото си сърце, слугата ми Мануил се появи и занарежда красиви слова:
— Господарю, пролетта е дошла, а турците все още са далеч. Птиците, що са без души, влудени от пролетната треска, диво се преследват, а гугукането на гълъбите не оставя човека на мира. В патриаршеските обори магаретата грозно реват и подлудяват всички наоколо. Господарю, не е хубаво човек да е самотен.
— Какво става? — извиках изненадано. — Да не би да си намислил да се жениш? Я си виж посивялата брада! Или се опитваш да измъкнеш от мен помощ за годежа на някоя от дъщерите на братовчед си.
— Господарю, мисля ти само доброто — обиди се той. — Познавам те и знам твоя ранг. Мога добре да преценя какво ти подобава и какво не. Ти също вече ме познаваш и ми имаш доверие. Но пролетта носи безпокойство и на висшестоящите в оная работа няма разлика между цар и говедар. Не бих желал да се дотътриш отново у дома с дрехи, прогизнали от кръв, и да получа от мъка по тебе сърдечен удар. Повярвай ми, тъмните входове на обградените с високи зидове къщи в този град са много опасни.